Определение № 1178 от 26.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4789/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. М. Ф. от [населено място], подадена чрез адвокат С. В., срещу въззивно решение № 709 от 4.04.2013 г. по гр. дело № 697/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4599 от 15.11.2012 г. по гр.д. № 4755/2012 г. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ю. М. Ф. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за разликата над присъдените 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди до претендираните 15 000 лв. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд- т. 11 от П № 4/68 г. на П. и решение № 67 от 16.03.2012 г. по гр.д. № 1101/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна- [фирма], [населено място]. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че сумата 2000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Ф. неимуществени вреди, причинени от трудова злополука. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ е основателен. За да определи размера на обезщетението на 2000 лв., въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че болките и страданията които ищецът е претърпял от трудовата злополука- счупване на пета дясна долна кост на десния горен крайник, претърпяната оперативна интервенция, периода от 1,5 м. през който е имал нужда от чужда помощ за обслужването си, справедливо ще бъдат репарирани с посочения размер. В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане - чл. 52 ЗЗД, за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателят се позовава на ППВС № 4/1968 г. и постановено по реда на чл.290 ГПК решение на състав на ВКС. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановеният съдебен акт на Варненския окръжен съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в задължителната съдебна практика- ППВС № 4/68 г.; решение № 20 от 26.01.2010 г. по гр.д. № 1609/2008 г., ІV г.о.; решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2008 г., ІІІ г.о.; решение № 67 от 16.03.2012 г. по гр.д. № 1101/2011 г., ІІІ г.о. и чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение