Определение № 50060 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2647/2022 г.
ВКСII гражданско отделение16.02.2023 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47 от 15.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 46/2022 г. на Силистренския окръжен съд. О с ъ ж д а М. М. С. да заплати на А. А. С. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. от [населено място], С. област, срещу въззивно решение № 47 от 15.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 46/2022 г. на Силистренския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 617 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 68/2021 г. на Силистренския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против А. А. С. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение, установено през 2002 г., на незастроено дворно място с площ от 445 кв. м, находящо се в [населено място] и съставляващо ПИ № * в кв. 11а, за който е отреден УПИ **, * по регулационния план на селото от 1952 г.
Въззивният съд е приел за установено, че с констативен нотариален акт № 149/17.07.2019 г. ищецът в първоинстанционното производство М. М. С. е признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение, а с констативен нотариален акт № 51/22.10.2020 г. за собственик на имота /също по давност/ е признат и ответникът. Страните притежават два застроени поземлени имота – ищецът е собственик на УПИ , кв. 6, а ответникът – на УПИ , кв. 6, които са разположени един до друг, като срещу тях, през улицата, се намира празно дворно място, включващо ПИ № * и ПИ *, за които е отреден общ УПИ **, * в кв. 11а по плана на селото. Имот № * е разположен точно срещу къщата на ищеца, а имот № * - срещу къщата на ответника. Още по плана на селото от 1952 г. дворното място срещу двете къщи е разделено на два поземлени имота и при придобиването на застроените имоти всяка от страните е получила от праводателя си владението върху имот от отсрещната страна на улицата, разположен точно срещу неговата къща - ответникът на имот пл. № *, т. е. върху спорния имот, а ищецът на съседния имот пл. № *. Макар и страните да са получили във фактическа власт находящите се срещу къщите им имоти, те не са ги стопанисвали и обработвали, т. е. не са осъществявали видими действия, съставляващи проявление на обективния признак на владението. С оглед на това, съдът е приел, че по делото не е доказано ищецът да е владял явно, спокойно и непрекъснато процесния имот в продължение на десет години, респ. че той е могъл да установи самостоятелна фактическа власт върху него едва със закупуване на застроения имот УПИ ** през м. февруари 2014 г., от когато до настоящия момент не е изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал.1 ЗС. Поради това е направен решаващ извод за неоснователност на предявения иск.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретни относими към спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, нито е обосновал по някакъв начин приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Направени са единствено оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по жалбата А. А. С. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес формулирането на правния въпрос е задължение на касатора, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира този въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като касаторът не е посочил правен въпрос от значение за изхода на делото, което съгласно цитираното тълкувателно решение е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че решаващите изводи на съда са направени след обсъждане на всички относими доказателства по делото, както и доводите на страните, а самото несъгласие на касатора с крайния резултат от въззивната проверка и изложените в тази връзка аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 1000 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,