Определение № 1100 от 01.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 443/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В. И. срещу решение № 1578 от 21.10.2011г. по гр.дело № 1719/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 11.02.2011г по гр.д.№01491/2006г на Софийски градски съд, уважен е бил иск срещу касатора на основание чл. 30 ЗЗД ,за унищожаване на договор за паричен заем В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение е в противоречие с практика на Върховния касационен съд по процесуални въпроси: задължен ли е въззивният съд да спре делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на друго производство ,което има обуславящо значение за правилното разрешаване на висящия правен спор по делото ,при известни данни за престъпни обстоятелства ,изясняването на които с влязъл в сила съдебен акт (присъда) има определящо значение ,следва ли съда при наличие на данни за заинтересованост и на двете групи свидетели еднакво да приложи разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм), длъжен ли е да изложи подробни аргументи и мотиви защо дава вяра на показанията на едни заинтересовани свидетели ,пред тези на други. По първия въпрос се поддържа противоречие с т.8 от ТР №1/17.07.2001 ОСГК на ВКС ,основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По втория въпрос се поддържа противоречие с трайната и неизменна практика на ВС на РБ и ВКС обективирана в решения №1203/1956г по гр.д№5106/56 І г. и решение №65/2010г по гр.д 4216/2008г ІVг.о, последното практика по реда на чл. 290 ГПК, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. От ответника по касационната жалба не е постъпил отговор. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първият поставен процесуален въпрос няма връзка с решаващо преценените от съда, съответно установени в случая обстоятелства по конкретното дело, предпоставили отрицателно произнасяне по искането за спиране на основание чл. 182 б.”г” и б.„д”ГПК (отм) Привличането на ответника по иска с правно основание чл. 30 ЗЗД ,който иск има за предмет унищожаемост на сключен между страните договор за заем, в качеството му на обвиняем в предварително производство, за това ,че с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага принудил ищеца да сключи редица договори, не препятства процесуално законосъобразното развитие и приключване на гражданското дело и положителното установяване на предпоставките за унищожаемост в неговите рамки, тъй като наказателната отговорност на ответника за евентуално престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр ал.1 вр.213а, ал.2 НК не е обуславяща за претендираните по граждански ред последици на унищожаемостта, нито воденото наказателно производство препятства установяването на релевантните за основанието на иска факти, в рамките на гражданския съдебен спор. Неоснователно защитата на касатора привързва към настощия случай мотивите по т.8 от ТР №1/17.07.2001 ОСГК на ВКС,за да обоснове доводите си за недопустимост на обжалваното съдебно решение и противоречие със задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Спиране на исковото производство се налага,съответно недопустимост на решението ще е налице при такава констатирана преюдициалност, обемна от задължителния характер на разпоредбите на чл. 220 и чл. 222 ГПК (отм), както е изтъкнато и в т.8 на цитираното ТР №1/17.07.2001 ОСГК. Затова отказът на САС да спире производството при конкретните обстоятелства не обективира разрешение в противоречие ,а в съответствие с установената практика. Вторият въпрос в изложението е предпоставен от твърдение на защитата за нарушение на процесуалното правило на чл. 136 ал.1 ГПК при преценката на гласните доказателства, но обжалваното въззивно решение, при изложените мотиви защо съдът възприема възможна заинтересованост на част от свидетелите, не дава основание за формулиране на правен въпрос въз основа на подобно оплакване. Въззивният съд не е игнорирал свидетелски показания, обективирал е преценките си и вътрешното си убеждение, включително по отношение волята на някои от свидетели за кажат истината и вероятната причина за това. Изводът за възможна заинтересованост следва да се мотивира, което изикване е изпълнено .Не е мотивирано оплакването на защитата ,че съдът е игнорирал друга възможна, поддържана от ответника заинтересованост при показанията на една от свидетелките. Противоречие в твърденията е била установена (след очна на свидетелите К. и Г.) за част от фактите и в мотивите на решението се съдържа обосновка на възприетото от фактическа страна, при съобразяване с всички други установени факти и връзката между тях, включително заключението на медицинската експертиза.Така заинтересоваността е изтъкната и съобразена от въззивния съд при трайно установените и указани в практиката съпоставки, не е налице противоречие между обжалваното решение и цитираните от практиката на ВС на РБ решения по отделни дело ,както и с решение №65/2010г по гр.д 4216/2008г ІVг.о на ВКС Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.