Определение № 239 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2045/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място] против решение №32 от 22.05.2025 г., постановено по в.т.д. №53/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение №11 от 10.02.2025 г. по т.д. №28/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен за уважаване на предявените от „Топлофикация - С. - инж. А. А.“ ЕАД, [населено място] срещу дружеството - касатор искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД за следните суми:

• сумата 3 088.97 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022 г. до 30.04.2024 г.;

• сумата 19 572.53 лева, получена без основание за достъп по електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022 г. до 30.04.2024 г.;

• сумата 132 060.07лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с

ИТН 4005384 (помпена станция) за периода от 31.07.2022 г. до 30.04.2024 г.;

• законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от завеждането на делото на считано от 31.05.2024 г. до окончателно изплащане.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- незаконосъобразно и необосновано. Касаторът излага доводи, че въззивният съд е достигнал до неправилен извод за основателност на исковите претенции без да обсъди сключения между страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, респ. постигнатото съгласие относно мястото на измерване. Поддържа тезата, че постигнатото между страните съгласие измервателният уред да бъде поставен от страната на по-ниското напрежение на силовия трансформатор, обективирано в договора, сключен на основание чл.11, ал.3 ПТЕЕ, преодолява формалното несъответствие с изискването на чл.14, ал.1 от Правилата на КЕВР за измерване. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира присъждане на разноските за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поставя материалноправен въпрос, като твърди, че е значим за изхода на делото: „Постигнатото от страните съгласие измервателният уред да бъде поставен от страната на по-ниското напрежение на силовия трансформатор, обективирано в Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, сключен на основание чл.11, ал.3 ПТЕЕ, преодолява ли формалното несъответствие с изискването на чл.14, ал.1 от Правилата на КЕВР за измерване?“. Твърди, че въпросът е значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Топлофикация - С. - инж. А. А.“ ЕАД, [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен котрол, като поддържа и аргументи за правилността на обжалвания акт. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва, въззивният съд възприема напълно и препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК. Решаващият съдебен състав, след анализ на доказателствата, вкл. заключението на СИЕ и СТЕ, приема, че за периода от 31.07.2022 г. до 30.04.2024 г. ищецът е заплатил на ответника сумата 3 088.97 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22); сумата 19 572.53 лева, получена без основание за достъп по електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) и сумата 132 060.07 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с ИТН 4005384 (помпена станция) - като разлика между цената за средно и за ниско напрежение.

По отношение на претенцията за обект ТР-22, въззивният състав стига до извод, че ищецът „Топлофикация – С. - инж. А. А.“ ЕАД не дължи цена за достъп по електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия. Съдът счита, че ищцовото дружество е със статут на енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от ДР на Закона за енергетиката, осъществяващо дейност по производство на електрическа и топлинна енергия въз основа на лицензия по чл.39, ал.1, т.1 ЗЕ, като наред с това закупува такава от ответника. Приема, че процесният обект ТР-22 влиза в състава на основното електрическо оборудване на ищеца като се захранва с напрежение 20 kV директно от закрита разпределителна уредба (ЗРУ), собственост на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), без посредничеството на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Апелативният състав намира, че съгласно чл.21 ЗЕ цената на електроенергията на регулирания енергиен пазар в България се определя ежегодно от КЕВР, като има два компонента: цена за снабдяване с ел. енергия и цена за разпределяне на ел. енергия. Вторият компонент се формира от цена за достъп (за управление на електроразпределителната мрежа, формирана на база заявена от клиента мощност, която не зависи от консумацията) и цена за пренос на ел. енергия (дължима за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа). Тези два елемента от цената са за т. нар. „мрежови услуги“, дефинирани в §1, т.8 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Тези услуги се изразяват в осигуряването на достъп до електропреносната мрежа, в пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, в достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи. Решаващият състав подчертава, че съгласно чл.29, ал.5 ПТЕЕ (в редакцията й до 01.05.2023 г.) и чл.28, ал.9 ПТЕЕ (в сила от 01.05.2023 г.) производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната мрежа, а съгласно чл.92 ПТЕЕ технологичните разходи в електропреносната и електроразпределителна мрежа, които се включват в ценообразуването, се определят в зависимост от собствеността. С оглед изложеното и при безспорния факт, че обект ТР-22 влиза в състава на основното електрическо оборудване на ищеца и не е собственост на ответника, съдът стига до извод, че за ел. захранването му ищецът не дължи на ответното електроразпределително дружество цена за достъп до ел. разпределителната мрежа и за пренос на ел. енергия.

По отношение на обект с ИТН 4005384 /помпена станция/, въззивният съд приема за безспорно, че присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа е извършено през 2007 г.; че обектът на ищцовото дружество разполага със собствен трафопост, до който ответникът доставя ел. енергия със средно напрежение, като трансформацията от средно в ниско напрежение се осъществява в трафопоста; че средствата за търговско измерване на ел.енергията са монтирани не на входа на трансформатора (ниво средно напрежение), а на изхода (ниво ниско напрежение). Съдът счита, че небитови клиенти могат да изграждат и притежават съоръжения с високо и средно напрежение, за да се снабдяват с ел. енергия /чл.117, ал.5 и 6 ЗЕ/. Намира, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, в сила от 2003 г., електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване, разположени до или на границата на имота на потребителя, а съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 2007 г., мястото на измерване на доставеното количество ел. енергия е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя. Подчертава, че същото разрешение е възприето в сключения между страните договор от 21.11.2013 г. за достъп и пренос на ел. енергия, като съгласно т.8, раздел І мястото на доставка съвпада с „границата на собствеността“ между ел. съоръженията на ЕР-Юг и тези на мрежовия клиент.

С оглед изложеното, решаващият състав стига до извод, че измерването на потреблението трябва да се извършва на входа на трафопоста на ищеца, където ответникът доставя електричество със средно напрежение. Понижаването на напрежението от средно към ниско става изцяло във вътрешната мрежа на ищеца, поради което той не дължи да заплаща тази дейност на оператора – доставчик. Без значение е дали клиентът е подал молба за промяна на мястото за монтиране на измервателните уреди, тъй като то е нормативно определено.

Предвид горното, съдът намира, че ищецът е заплащал за услуги за достъп и пренос на ел.енергия с ниско, а не средно напрежение, поради което има право на връщането на надвесеното на основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД. Сочи, че между страните са водени няколко сходни дела за предходни периоди, като претенциите на ищеца са били уважавани с влезли в сила съдебни решения.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Поставеният от касатора въпрос не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за основателността на исковите претенции с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за плащане на суми, представляващи получена без основание цена за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа и за достъп по електроразпределителната мрежа до обектите на ищеца за процесния период. На първо място, въпросът релевира единствено към оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на решаващия състав по отношение на претенциите за обект с ИТН 4005384 /помпена станция/, но не и по отношение на останалите искове за сумата 3 088.97 лева, получена без основание за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022 г. до 30.04.2024 г. и за сумата 19 572.53 лева, получена без основание за достъп по електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022 г. до 30.04.2024 г. На второ място, поставеният въпрос не е съобразен с мотивите на обжалваното решение, тъй като въззивният съд изобщо не е обсъждал дали между страните е било постигнатото съгласие, обективирано в договора за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, измервателният уред да бъде поставен от страната на по-ниското напрежение на силовия трансформатор. За да достигне до извод, че за процесния период ищцовото дружество не дължи на ответника цена за услуги за достъп и пренос на ел.енергия с ниско напрежение за обект с ИТН 4005384 /помпена станция/, а само за пренос на електрическа енергия средно напрежение, решаващият състав е анализирал действащото законодателство. Съдът не е отрекъл, че за ищеца като потребител на електрическа енергия е налице задължение за заплащане на такса за пренос по утвърдените от ДКЕВР цени, изчислявана на база количеството използваната ел. енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги, за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа и за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. С оглед нормативната уредба и съдебната практика, въззивният състав е приел, че заплащането на цената за пренос на електрическа енергия е обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване в съответствие с техническите изисквания - мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Предвид безспорното установяване, че през процесния период ищецът е бил свързан към разпределителната мрежа средно напрежение чрез кабелен преход 20 кV до притежавания от него трафопост, от който излиза мрежа ниско напрежение, въпреки което измерването на количеството електрическа енергия се е извършвало на ниво ниско напрежение, решаващият съдебен състав е достигнал до извода, че в случая е налице неправомерно поставяне на средството за търговско измерване. Като е приел, че количеството електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно установените, не може да бъде база за изчисление на цена за достъп и цена за пренос на ел.енергия, въззивният съд е стигнал до извода, че начислената и платена от ищеца такса пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за процесните месеци е недължимо платена.

В този смисъл, изводът на съда, че е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е обоснован с безспорно установеното по делото плащане от ищеца на цена за пренос НН /ниско напрежение/ без да са налице нормативните и договорни основания за това, предвид свързането на обекта му към разпределителната мрежа средно напрежение чрез кабелен преход 20 кV до притежавания от него трафопост.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

По разноските:

Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба сумата 7 500 лева разноски по делото /договорено и платено авд.възнаграждение/.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд