Определение № 4799 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3297/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. Б., чрез адв. П. М. от АК - София, срещу решение № 2814 от 08.05.2025 г. по въззивно гр. д. № 4025/2022 г. на Софийския градски съд. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК, от процесуално легитимирана страна и в съответствие с изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което са налице предпоставките за разглеждането й по реда на чл. 288 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. На база какви факти и доказателства следва да се направи преценка от страна на съда за пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 от ЕКЗПЧОС и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни думи и изрази, съставомерни за обидата и клеветата. Възможно ли е обидно/клеветническо твърдение да бъде предмет на „политическо говорене“ и следва ли деликвентът изначално да не носи отговорност за обидни и клеветнически твърдения, когато позорящите твърдения са предмет на посегателство срещу политици.; 2. Длъжен ли е съдът в мотивите към акта, с който разрешава спора по същество, да извърши мотивационен анализ и преценка на твърдените за обидни/клеветнически изрази - да посочи и да разграничи кои конкретни изрази представляват твърдения за факти и кои - оценка на фактите, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ, и трябва ли да се посочи конкретно от съда за кои изявления и изрази следва да се ангажира отговорността на деликвента по чл. 45 от ЗЗД и кои изявления са неправомерно изнесени. Позовава се и на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност предвид липсата на преценка за съставомерността на процесните изявления и избирателното позоваване само на част от тях. От ответницата М. Б. М. - Н., чрез адв. М. С. от АК - Ямбол, е подаден писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взце предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 20009966 от 02.02.2022 г. по гр. д. № 28843/ 2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която М. Б. М. - Н. е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Б. М. Б. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални и физически болки и страдания, както и накърняване честта и достойнството на ищеца, в резултат на отправени обидни и клеветнически твърдения към него на 01.11.2019 г. в предаването „Лице в лице“ по телевизия „BTV“, както и в брифинг от същата дата, излъчен в множество медии, и в тази част е постановено друго, с което искът е отхвърлен. Не е било спорно между страните, че визираните в исковата молба изрази „Тази сутрин във вашата телевизия беше един арогантен човек, който избълва редица клевети, обиди и грозни внушения. Срам ме е зареди него, срам ме е, че това е човекът, който ни представлява пред света“; и „Човекът, който пусна б. Г. да избягат от правосъдието, докато беше премиер, твърди, че били фактор в изборите в София. Никога не съм била техен адвокат, никога не са работили за мен, но за него - да, за ГЕРБ - да. Те са работили за техните кампании“ са използвани от ответницата по отношение на ищеца Б. в предаването „Лице в лице“ по BTV на 01.11.2019 г.; а изразите „Човекът, който пусна, извинявайте, допусна Б. Г. да се укрият от правосъдието и да напуснат страната, в национален ефир призна, че са фактор в кметските избори“ и „Очевидно страхът да загубиш София е изключително лош съветник и затова, в нарушение на закона, премиерът лично влезе в предизборната кампания за София, за да се види кой е кметът, кой е истинският кмет, кой управлява София “- на брифинг на същата дата. Въззивният съд е приел, че чрез използването на думата „арогантен“ ответницата е изразила своята лична негативна и емоционална оценка за личността на ищеца. Посочил е, че използването на такава оценъчна критика и то по отношение на обществена личност, спрямо която критериите за търпимост са завишени, не представлява недопустимо вулгарен и/или циничен начин на изразяване, независимо от субективното възприятие на адресата. Аналогичен извод въззивният съд е направил и по отношение на израза „срам ме е “ като израз на лично чувство на ответницата, че ответникът е премиер на Република България. По отношение на останалите изрази, посочени в исковата молба съдът е приел, че не представляват твърдения за конкретни факти и обстоятелства, които могат да бъдат проверени, а от друга страна, макар и по остър, провокиращ и критикуващ начин, отразяват и коментират обективен факт от политическата действителност, свързана със служебните функции на ищеца като министър-председател на Република България към датата на увреждането и съответно като лице, на чието подчинение са всички ресорни министри, включително този на МВР. Приел е, че свободата на словото позволява, а демократичното общество има необходимост и следва да допуска критикуване и коментиране на актуалните факти, които са общоизвестни, а именно, че т. нар. б. Г. са осъдени с влезли в сила присъди през м. май 2012 г. с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, но не са намерени от органите на властта за привеждане в изпълнение на присъдите им и съответно са обявени за общодържавно издирване. Според изложените от въззивния съд съображения, доколкото се касае за видни политически и обществени фигури, а изказванията на ответницата са по повод политически процеси в държавата, то те имат значението на отправена критика към ищеца в качеството му на лице, което носи политическа отговорност за действията на съответните държавни органи. Тези изказвания насочват към търсене на политическа отговорност и отговори от управляващите и от министър-председателя, под чието ръководство и контрол следва да работят държавните институции от изпълнителната власт, за причините, довели до обективна невъзможност да се изпълнят влезли в сила присъди спрямо знакови и познати на цялото общество личности. В тази връзка е изложил мотиви, че политиците приемат доброволно една публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са и в по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по-висока степен от частните лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и изразни похвати. Въззивният съд е приел, че в случая следва да се вземе предвид и контекста, в който са направени изявленията на ответницата - като право на отговор във връзка с изявления и твърдения на ищеца в негово интервю по телевизия BTV от същата дата, по въпроси, отворени за дискусия от него: за начина на провеждане на предизборна кампания за предстоящите кметски избори и участието на т. нар. б. Г. за подпомагане дейността на политическата формация, оглавена от ответницата М., в което той използва ироничен, остър тон, за да критикува начина на водената от ответницата предизборна кампания. В обобщение съдът е направил извод, че използването на посочените в исковата молба изрази не представлява противоправно поведение и не дава основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата по реда на чл. 45 ЗЗД. При тези мотиви настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси, уточнени и конкретизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, за проверка за съответствието му с практиката на ВКС относно пределите за упражняване на правата по чл. 39 КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС да се изразява свободно мнение и преценката, която дължи съдът в производството по чл. 45 и сл. ЗЗД, когато е ангажиран с въпроса за неправомерността на изнесени в публичното пространство изявления от и срещу публични личности, за които се твърди да съдържат неверни твърдения за позорящи факти и обстоятелства, извън изразените негативни оценъчни съждения. Водим от гореизложеното съдът