Определение № 531 от 24.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 712/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца К. Г. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. С. против определение № 152 от 15.01.2016г. по ч. гр. дело № 185/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено определение от 14.10.2015г. по гр. дело № 7747/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав. С потвърденото първоинстанционно определение К. Г. А. е осъден да плати на ответника [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 2 030 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. дело № 7747/2015г. на СГС.

В частната касационна жалба се поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че ответникът е упражнил правото си на отговор на исковата молба преди получаването на препис от определението за прекратяване на производството, поради което му се дължат разноски. Частният жалбоподател прави оплакване, че съдебният състав не е съобразил, че споразумението между страните е подписано на 08.07.2015г., т. е. преди подаване на отговора на исковата молба. Релевира доводи, че липсват доказателства за плащане на присъденото юрисконсултско възнаграждение, както и че такова не се дължи поради това, че участието на юрисконсултите като процесуални представители в граждански и търговски дела на юридически лица и еднолични търговци с права аналогични на тези на адвокатите, какъвто е действащият режим съгласно чл. 32, т. 3, предл. последно ГПК, противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ. Частният жалбоподател поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

„1. Следва ли юрисконсултите да имат права по процесуално представителство по граждански и търговски дела на юридически лица и на еднолични търговци, еднакви с адвокатите?

2. Следва ли в полза на тези юрисконсулти да се присъждат адвокатски възнаграждения, без да са платени предварително по конкретно дело?”

Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител Б. Д. – директор на Дирекция „Правна“ оспорва частната касационна жалба като прави възражение за липса на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения, изложени в писмен отговор.

Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275 ГПК.

За да потвърди първоинстанционно определение на СГС, с което ищецът е осъден да плати на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 2 030 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. дело № 7747/2015г. на СГС, въззивният съд е направил свои собствени мотивите на първоинстанционния съд като на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска с определение от 28.07.2015г.; съобщението за прекратяването му е връчено на ответното дружество на 04.08.2015г., което преди това на 03.08.2015г. е представило по делото отговор на исковата молба. Съдебният състав е възприел доводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника, като причината, поради която ищецът е оттеглил иска, е правно ирелевантна. Счита, че разноските в производството пред първата инстанция се дължат на застрахователя, тъй като ответникът е получил препис от исковата молба и е упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок преди получаване на препис от определението за прекратяване на производството. Относно релевираните в частната жалба доводи за недължимост на разноските поради постигане на извънсъдебно споразумение, с което били уредени всички финансови взаимоотношения между страните, въззивният съд е приел, че тази защита може да бъде проведена по исков ред.

С определение № 322 от 28.06.2016г. по настоящото дело съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до произнасяне от Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 3/2016г. по същество на искането на О. на РБ за обявяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 ГПК. С решение № 10 от 29.09.2016г. по посоченото конституционно дело К. съд на РБ е отхвърлил искането на О. на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 ГПК и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Поради отпадане на пречките за разглеждане на спряното ч. т. дело № 712/2016г. производството следва да бъде възобновено.

Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочените от него правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.

Частният жалбоподател е аргументирал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводите, че посочените от него правни въпроси обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради това, че е налице несъответствие на разпоредбите на чл. 32, т. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК с Конституцията на РБ, същите нарушават чл. 19 от Конституцията на РБ и противоречат на принципа на равенство на гражданите пред закона – чл. 6 от Конституцията на РБ. Поддържа, че липсва правна регламентация относно дейността на юрисконсултите, аналогична на правния режим на упражняването на дейност като адвокат, като действащия към момента правен режим дава възможност да се плаща юрисконсултско възнаграждение в размер на адвокатското възнаграждение, без възнаграждението да е плащано на юрисконсулта.

След постановяване на решение № 10 от 29.09.2016г. по посоченото конституционно дело въпросът за противоконституционността на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е разрешен в смисъл, че посочената правна норма не е противоконституционна, същата не нарушава принципите на правовата държава и на равенството пред закона, правото на защита и равенството на страните в гражданския процес. Прието е, че не е налице неравно третиране на физическите и юридическите лица в едно исково производство по отношение на процесуалното им представителство, както и че адвокатите и юрисконсултите са равнопоставени в качеството им на представители по пълномощие на страните в исковия процес като посочените правни норми не въвеждат привилегия. При това положение настоящият съдебен състав приема, че разпоредбите на чл. 32, т. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК са ясни и не създават възможност за различното им тълкуване в насоката, поддържана от частния жалбоподател. Посочените правни норми не създават съмнение, че за да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, не е необходимо същото да е платено предварително, в какъвто смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика. След постановяване на решението на Конституционния съд на РБ не са налице изменения в законодателството и обществените условия, поради което липсват основания за промяна на тълкуването и начина на прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Въз основа на изложените съображения се налага извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд на твърдяното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение