Определение № 848 от 20.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 479/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс„ АД против решение № 5826/25.09.2025 г. по гр.д.№ 5483/2024г. на Софийски градски съд, в частта му с която, след отмяна на решение № 3210/23.02.2024 г. по гр.д.№ 65450/2022г. на Софийски районен съд са частично уважени предявените от Л. И. И. искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като касаторът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 23.08.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2022 г., както и 180,06 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди в причинност със същото застрахователно събитие - понесени разноски за медикаменти и лечение. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като намира, че е основано на неверен – досежно вписания автомобил - участник в ПТП – констативен протокол за ПТП, при това съставен по показанията на участниците в ПТП, а не въз основа на преки възприятия от органите на КАТ. Счита, че доказателствата по делото безспорно установяват, че делинквентът, причинил увреждането на ищеца, е управлявал автомобил „Пежо 4007“ с рег. [рег.номер на МПС], който не е застрахован при ответното дружество, а не автомобил марка „Тойота“, модел „ Рав 4 “, с рег. [рег.номер на МПС], вписан в констативния протокол. Неправилно съдът се е позовал на неоспорването на констативния протокол за ПТП от застрахователя, без да съобрази, че към момента на образуване на делото той не е разполагал с достатъчно информация, за да вземе критично становище по доказателствата. Касаторът се позовава на заключението на автотехническата експертиза и основно на показанията на свидетеля С. З. – участник в ПТП от 23.08.2022г.. Съдът не е съобразил изричното изявление на свидетелката, че към момента на ПТП единствено е разполагала с талона на вписания погрешно в протокола автомобил - собственост на сестра й, който талон свидетелката съхранявала докато сестра й пребивава в Германия. Формално са наведени всички пороци по чл.281, т.3 ГПК. Произнасяне в противоречие с материалния закон касаторът обосновава с кредитирането на документ с невярно съдържание, установимо от събраните по делото доказателства. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила обосновава с необсъждане на всички доказателства по делото и липса на обстойни мотиви по спорните факти, а необоснованост - с нелогичност на извода за доказано участие в ПТП на вписания в констативния протокол автомобил, противно на събраните по делото доказателства, в частност показанията на С. З.. Ответната страна – Л. И. – не е депозирала отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване - в частта по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди – съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът Л. И. е предявил искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, срещу ЗД „ Бул Инс „ АД, за обезщетяване на претърпени от него неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.08.2022г. на кръстовището на бул. „ Ал.Дондуков „ и ул. „11-ти август „ в [населено място], за механизма на което сочи следното: управлявайки велосипеда си по велоалея, при предприета маневра десен завой бил блъснат в областта на задната гума от лек автомобил марка „Тойота„, модел „Раф 4“, с рег. [рег.номер на МПС], собственост на В. М. М., но управляван от С. М. З.. При удара паднал на бордюра по лице, получавайки множество охлузвания на дясната лицева половина, три разкъсно-контузни рани на долния клепач на дясното око и една разкъсно-контузна рана на дясната буза, външно от ноздрата, тежък травматичен оток и охлузвания по дясната ръка и десния крак. Лицевата травма причинила временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, а ведно с охлузванията е претърпял болки. Твърди се извършена оперативна процедура - ексзиция на голяма лезия на клепач, последвана от антибиотична терапия и медикаментозно лечение след изписването. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева и за имуществени вреди - разноски за лекарства, медицински прегледи и консултации - в размер на 1 000 лева. Касационни доводи относно възприетите от съда конкретен механизъм на ПТП, съдържание на причинените увреждания, причинността им с ПТП и претърпените болки и страдания, както и относно приложението на чл. 51 ал.1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД досежно размера на присъдените обезщетения, не са въведени от касатора. В констативния протокол за ПТП, като участник в същото – освен пострадалия - е вписано МПС, собственост на В. М., с рег. [рег.номер на МПС], марка „Тойота“, модел „ Раф4 “, управлявано от С. М. З.. Няма спор, че вписаният в констативният протокол автомобил е застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, в ответното дружество. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил механизма на ПТП, противопоставяйки изключителна вина за настъпване на същото на пострадалия ищец, както и в евентуалност – размера на претенцията, като прекалено завишен. По искане на ответника и във връзка с оспорения механизъм на ПТП е разпитана като свидетел С. З.. Същата заявява, че към моментта на ПТП е управлявала „Пежо 4007“ с рег. [рег.номер на МПС], представя и талона на колата. Заявява също, че органи на КАТ са повикани на местопроизшествието, огледали са колата и са съставили на свидетелката акт за административно нарушение. Свидетелката заявява, че автомобил с рег. [рег.номер на МПС], марка „Тойота“, модел „ Раф4 “е собственост на сестра й В. М. М., която към момента на ПТП е в Германия, с което свидетелката обяснява и държането на талона на автомобила й. Свидетелката заявява, че е възможно в деня на ПТП да е носила този талон със себе си, но мисли, че все пак е била със собствения си автомобил. Твърди, че полицаите проверили и документите, като на база същите съставили протокола. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел за безспорно доказано, че участник в ПТП от 23.08.2022г. е различен от вписания в констативния протокол автомобил, за който няма скючена при ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите. Въз основа показанията на св. С. З., съдът е приел, че същата е управлявала собствения си автомобил „Пежо 4007“, с рег. [рег.номер на МПС], както и че констативният протокол е съставен по изявленията на участниците в ПТП, а не въз основа на преки възприятия на съставителите му. Въззивният съд е променил правния резултат, като се е позовал на практика на ВКС относно доказателствената сила на протокола за ПТП, в зависимост от неговия вид: дали е издаден от органите на КАТ при задължително посещение на мястото на ПТП, в случаите очертани в чл.125 от ЗДвП или е съставен по чл. 9 от Наредба № 1-167/24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор, при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на място от служители на КАТ, само въз основа на данните, посочени от участници в ПТП. Съдът е приел, че когато е съставен от органи на КАТ протоколът е официален свидетелстващ документ, с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Въззивният съд е приел, че конкретният констативен протокол е с обвързваща материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ относно участниците в ПТП и конкретно - автомобил марка “Тойота„, модел „Раф4“, с рег. [рег.номер на МПС] – обстоятелство, обективно установимо от органите на КАТ, при посещение на местопроизшествието, въпреки че не са очевидци на самото ПТП / механизма му /. Съдът е посочил, че този факт се потвърждава и от останалите доказателства по делото, като акцентира на обстоятелството, че самата свидетелка З. не заявява с категоричност факта да е управлявала друг – собствения си – автомобил към момента на ПТП, а други доказателства, оборващи доказателствената сила на констативния протокол ответникът не е представил. Само в допълнение към тези си съображения съдът е посочил липсата на изрично оспорване от ответника на представения констативен протокол в тази му част, без това да се явява решаващ мотив на акта му. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не са формулирани правни въпроси, което е достатъчно да се приеме, че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът възпроизвежда касационните си доводи за неправилност, на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК, със съдържание на пороците на въззивното решение, възпроизведено в пар. първи от настоящото определение. Формално сочи допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Доколкото твърдените от касатора пороци, извън формалната им квалификация, се свеждат до довод за допуснати „съществени нарушения на съдопроизводствените правила„, то допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно указанията в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не би могъл да се обоснове, тъй като по приложението на процесуалните норми, касаещи задълженията на въззивната инстанция, като такава по съществото на спора, е налице изобилна съдебна практика. Не се установява и очевидна неправилност на въззивното решение – изводима единствено от мотивите на въззивния акт, без да е необходим анализ на осъществените от съда и страните процесуални действия и съдържанието на събраните доказателства, като се съобрази и обхвата на касационните доводи за неправилност, в рамките на които се произнася касационната инстанция, ограничени до отричане пасивната материалноправна легитимация на застрахователя, поради застрахователно събитие с участие на МПС, с което няма сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите / впрочем, и последният факт е само твърдян, не и доказан по делото /. Въззивният съд се е позовал на необорена от ответника материална доказателствена сила на съставения констативен протокол, в качеството му на официален свидетелстващ документ. Обсъдил е единственото доказателство, в относимост към приетия от първоинстанционния съд факт, за участие на друго МПС в процесното ПТП - показанията на управлявалата автомобила – участник в ПТП С. З.. Мотивирал се е с това, че дори тези показания не са категорични относно факта кой конкретен автомобил свидетелката е управлявала към момента на ПТП / при безспорно държане от същата и следователно възможно управление и на автомобила, вписан в констативния протокол, собственост на сестра й, с чийто талон разполага – касаторът неправилно интерпретира показанията на свидетелката, като съдържащи твърдение, че разполага единствено с талона, не и с автомобила на сестра си /. Съдът не е отрекъл, че удостовереното в констативния протокол подлежи на оборване, а приел, че доказателствената тежест за това е на ответника, но доказателствата по делото / каквото са единствено показанията на св. З. / са не само недостатъчни да установят неистинността му, като неподкрепени от друг доказателствен материал по делото, а самото им съдържание / свидетелката „ мисли, че е управлявала собствения си автомобил „, при това органите на КАТ са посетили местопроизшествието и огледали автомобила / не установява факта на участвал в ПТП различен от вписания в констативния протокол автомобил. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение