Определение № 408 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4395/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и насрещна касационна жалба на Ю. В. срещу решение № 2562 от 5.11.2018 г., постановено по гр.д. № 262 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение № 7781 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 13644 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, I ГО, 19 състав, за осъждане на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ на Прокуратурата на Република България да заплати на Ю. Ц. В. 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу нея наказателно производство по НОХД № 2343/2012 г. на СГС, НО, 16 състав, и за отхвърляне на иска над присъдената сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. Страните обжалват решението в неизгодните за тях части с твърдението, че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Прокуратурата на Република България твърди, че касационно обжалване следва да се допусне на основание т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касатора по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и на цитирани решения на ВКС. Прокуратурата на Република България смята, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. В изложението към насрещната си касационна жалба Ю. В. желае да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса относно определяне размера и начина на оценка на обезщетението за неимуществени вреди при уважаване на иска с правно основание по чл.2, ал.1, т.3, предложение 1 от ЗОДОВ, когато повдигнатото обвинение е пряко свързано с професията и професионалната реализация на дадено лице. Касационната жалба на Прокуратурата на Република България е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Прокуратурата на Република България е повдигнала на 24.04.2012 г. срещу Ю. Ц. В. обвинение в престъпление по чл.278, ал.6 от НК, което се състои в държане на два броя автентични римски златни обеци-движими археологически обекти по смисъла на чл.53, ал.1 от Закона за културното наследство. С влязла в сила на 22.11.2013 г. присъда, постановена по НОХД № 2343/2012 г. на СГС, НО, 16 състав, Ю. Ц. В. е била оправдана, след което е предявила срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените и от незаконно воденото наказателно производство неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. В исковата молба тя е посочила, че е била привлечена като обвиняема в тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до шест години, глоба от 3 000 лв. до 15 000 лв. и конфискация до една втора от имуществото, което е предизвикало у нея основателен страх. Изтъкнала е, че в професионалната сфера, в която се развива, винаги се е ползвала с добро име и от 1996 г. е член на УС и Председател на сдружението с нестопанска цел „Съюз на антикварите в България“. След образуване на наказателното производство у нея се породило чувство на срам и неудобство пред останалите и колеги и членове на Управителния съвет и тя е започнала да отбягва срещи с тях, което се отразило негативно на изпълнението на служебните и задължения. Софийският градски съд е уважил иска заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от наказателното производство до размера от 8 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 50 000 лв., а Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства този съд е приел, че повдигнатото обвинение е породило стрес, чувство на унижение, изолация и неудобство, които са присъщи на човек, подложен на наказателна репресия. Била е накърнена честта, достойнството и, уронено името и пред колегите антиквари. Тези последици са закономерен/обичаен/ резултат от повдигането на обвинението. Следователно въззивният съд е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа също достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания относно установяването на тази връзка. Ето защо по тези въпроси на Прокуратурата касационно обжалване не следва да се допуска. При определяне размера на обезщетението на 8 000 лв. Софийският апелативен съд е съобразил, че наказателното преследване е продължило около две години, през които ищцата е била привличана като обвиняем, а преди това е участвала в друго процесуално качество, като спрямо нея е определена мярка за неотклонение „подписка“. Взел е предвид, че за престъплението, за което и е повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода до четири години и глоба. Макар да не е доказано настъпването на трайни и специфични по-тежки последици, въззивният съд е констатирал, че ищцата не е била осъждана преди това, поради което страхът от несправедливо осъждане е бил по-интензивен. Освен това е посочил, че се касае за обвинение, засягащо професионалната и дейност-авторитета и на антиквар и професионалното и достойнство, което прави претърпените от нея имуществени вреди по-значителни. Именно засягането на професионалната сфера на ищцата е обстоятелство, което обуславя в случая и по-висок от обичайния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Разликите в размера на обезщетението, присъдено по настоящото дело и обезщетенията, определени с цитираните от Прокуратурата решения на ВКС се дължат на конкретната фактическа обстановка, установена за всеки един случай поотделно. В решение № 42 от 22.02.2013 г. по гр. д. № 854/2012 г. на III ГО на ВКС е определено обезщетение в размер на 4 000 лв., но за друг период на наказателно преследване- от 2003 г. до 2007 г., тоест-при различни обществено-икономически условия. Решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 5805/2013 г. на III ГО на ВКС не касае случай на професионално злепоставяне, а с решение № 310 от 2.11.2015 г. по гр. д. № 410/2015 г. на IV ГО на ВКС е определен много по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди. Не са налице следователно принципни несъответствия между тези решения и постановеното въззивно решение по повдигнатите от Прокуратурата въпроси, затова не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с някои от тези решения. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по посочените от Прокуратурата на Република България въпроси не следва да се допуска. В този случай на основание чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на Ю. В. трябва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на Ю. В. не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение