Определение № 50728 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 947/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД против решение № 1612/29.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 1749/2021 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че предявения отрицателен установителен иск е частично основателен. Съдът е приел, че въпросът за допустимостта на настоящият отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при наличието на издадена заповед по чл. 410 ГПК е разрешен с определение № 318/09.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2108/2019 г., на ВКС, I V ГО, указанията в което са задължителни и за въззивната инстанция. Първото отчитане с наличие на подпис за потребителя е извършено на 11.04.2016 г., когато за периода 15.03.2016 г. – 11.04.2016 г. е отчетено количество изразходена вода в размер на 3189 куб.м. От страна на въззивника не са представени доказателства, че за период от около един месец през водомера реално е преминало такова количество вода. А в случай, че това количество вода, отчетено на 11.04.2016 г. е изравнително и е относимо към по-дълъг период от време, не са налице твърдения и кореспондиращите им доказателства за кой точно период следва да бъде отнесено изравняването. Поради което и отчитането, извършено на 11.04.2016 г., макар и да съдържа подпис за потребител, не следва да бъде вземано предвид. В заключение съдът е приел, че за периода 17.04.2013 г. – 11.04.2016 г., искът като основателен, ще следва да бъде уважен. За периода на отчитане 11.04.2016 г. - 23.01.2017 г. е прието е, че отчитане на водомера е извършвано и са налице положени подписи за потребител, макар и не ежемесечно. Прието е, че подпис за потребител макар и да не е налице при последното отчитане от процесния период на 23.01.2017 г., такъв подпис е налице при отчитането на 15.02.2017 г., поради което е прието, че липсата на подпис следва да се счита санирана, доколкото на 15.02.2017 г. потребителя се е съгласил с показанията на водомера. В изложението на касационните основания се твърди, че постановеното решение е вероятно недопустимо, тъй като заповедта за изпълнение, издадена в полза на ответника по предявения установителен иск е влязла в сила. С влязло в сила определение на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 2108/2019 г., ІV гр.отд. е прието, че отрицателният установителен иск е предявен в срока за възражение против заповедта за изпълнение, като е прието, че същия допустим и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия. Въпросът за допустимостта на иска е разрешен в хода на производството, поради което доводите в противна насока не следва да се разглеждат. На това основание не следва да се допуска касационното обжалване по твърденията за недопустимост, както и за очевидна неправилност, основаващи се отново на същите обстоятелства. Твърди се, че съдът не е приложил императилна материалноправна норма, като на това основание се сочи касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС и се сочи т.3 на ТР 01/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не се сочи обаче материалноправна норма, която по силата на тълкуването, дадено с цитираното тълкувателно решение съдът е следвало да приложи. Сочат са евентуални процесуални нарушение на първата инстанция и се излагат съображения по съществото на спора, което представлява оплакване за необоснованост, които не са относими към соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС