Определение № 4787 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от ищеца Е.М. срещу решение на СГС, с което е потвърдено решение на СРС, с което е отхвърлен иска срещу ПРБ по чл. 2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20000лв., за допуснато съществено нарушение на ПЕС по НОХД 3555/18г. на Специализиран наказателен съд. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване, поради вероятна недопустимост или очевидна неправилност, доколкото въззивният съд бил приел, че не е допуснато нарушение на ПЕС по наказателното дело, а според касатора това дело не било приключило. ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Делото е образувано по иск на Е. М. срещу ПРБ за неимуществени вреди от нарушение на ПЕС, тъй като бил осъден по непредявено обвинение. Твърди се, че в нарушение на ПЕС съдът бил изменил обвинението и го осъдил по различна фактическа обстановка. Въззивният съд е приел, че на ищеца били повдигнати две обвинения- за участие в ОПГ и за грабеж. Ищецът бил оправдан по първото обвинение и признат за виновен по второто. Съдът не е установил да има разлика между престъплението, посочено в обвинителния акт и престъплението, за което е постановена присъдата. СГС е приел, че присъдата по реда на инстанционния контрол била потвърдена от САС и ВКС. За да е налице вероятна недопустимост на решението е необходимо съдът да се е произнесъл по непредявен иск или да е постановил решение при липса на положителни предпоставки на иска (правен интерес, процесуална легитимация), или решението да е постановено при наличие на отрицателни предпоставки на иска (висящо преюдициално дело или когато същият правен спор е предмет на по- рано предявен иск, или е разрешен с влязло в сила решение). В настоящия случай не се установяват такива обстоятелства. Съдът се е произнесъл в рамките на търсената защита. Ищецът твърди, че СНС (закрит) е постановил присъда, която не е влязла в сила, но с която е нарушен ПЕС, поради което претендира неимуществени вреди. Ищецът притежава процесуална легитимация и правен интерес, доколкото твърди настъпването на неимуществени вреди от деликт. Не е установено наличието на отрицателни предпоставки за правото на иск, поради което не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност, е необходимо само от мотивите на решението да може да се констатира необоснованост на решението или нарушение на материалния или процесуалния закон. В случая такива обстоятелства не се установяват. В случая въззивният съд с решаващите си мотиви е приел, че липсва противоправност, доколкото е констатирал, че наказателният съд не е постановил присъда по обвинение, което не е повдигнато на ищеца. И тъй като това е една от материалноправните предпоставки на иска, то заради недоказването на този факт, съдът е отхвърлил иска. Видно е, че само от мотивите към решението не може да се установи очевидна неправилност. В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос, за да се прецени дали са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Съдът е обвързан от посоченото в касационната жалба и изложението към нея с оглед диспозитивното начало и не може служебно да формулира правни въпроси, въз основа на които да прецени дали са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО