Определение № 3073 от 10.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2115/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. С. срещу решение №.236/20.02.26 по г.д.№.3190/25 на ОС Пловдив, 10с., с което, след частична отмяна на реш.№.4077/11.09.25 по г.д.№.12930/25 на РС Пловдив, е определен режим на лични отношения между детето В. Б. С., родена на ... ... ..., и бащата Б. Г. С. както следва: зa периода до навършване на 3-годишна възраст на детето: бащата има право да го вижда в събота и неделя на всяка първа и трета седмица от месеца, от 10ч. до 16ч. в събота и от 10ч. до 16ч. в неделя, без преспиване, в присъствието на майката, в нейния дом или определено от родителите по взаимно съгласие място; за периода от 3 до навършване на 5-годишна възраст на детето: в събота и неделя на всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10ч. до 16ч. в събота и от 10ч. до 16ч. в неделя, без преспиване, без присъствието на майката, както и за 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, разделени на два периода от по 5 последователни календарни дни, всеки без преспиване, като бащата ще взима детето сутрин в 10ч. от дома на майката и ще го връща в 18ч. в дома й; за тези периоди майката следва да уведоми бащата до 30 май на съответната година; за периода след навършване на 5-годишна възраст: в събота и неделя на всяка първа и трета седмица от месеца, от 8ч. в събота до 18ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на бащата, 4 часа на рождения ден на бащата, както и за 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни, с преспиване на детето в дома на бащата, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; за тези периоди тя следва да уведоми бащата до 30 май на съответната година; за първа седмица от месеца се счита тази седмица, в която има пълни седем дни. Ответната страна Г. С. Ц. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните В. е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му, и бащата е осъден да заплаща 350лв. месечна издръжка, считано от 14.02.25 до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване. В обжалвания акт е прието при позоваване на изготвения социален доклад, че грижите за В. са полагани до началото на 2025г. от двамата родители, които са съжителствали заедно, а след това-само майката, с помощта на родителите й; тя живее заедно с тях и с по-големия й син от друга връзка в жилище под наем; същото е обзаведено с необходимите мебели и електроуреди; на адреса на бащата има два апартамента, собственост на родителите му; той живее в по-големия /състоящ се от кухня, две спални, всекидневна и санитарни помещения - за да може дъщеря му да има собствена стая там, когато започне да му гостува/, а те - в по-малкия /две стаи-всекидневна и кухня с бокс/; хигиената е на много добро ниво, мебелирано и оборудвано е с всичко необходимо за едно нормално домакинство; детето е на ниска възраст и целодневно се отглежда от майката, но за нормалното му емоционално, психическо и личностно развитие е необходимо да има възможност да общува и с двамата си родители и роднините си от разширения роднински кръг. Намерено е, че спор относно родителските качества на бащата по делото няма, като съображенията на майката относно определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения се основават единствено на ниската възраст на детето, емоционалните му потребности и необходимост от непосредствени грижи за отглеждането му и липсата на полагани грижи и изградени навици от страна на бащата. От правна страна е отразено, че при определяне на мерките относно режима на лични отношения между единия родител и детето съдът следва да изхожда единствено от интереса на последното; в настоящия случай детето на страните е много малко - навършило е една година; родителите му са се разделили когато е било на 5 месеца и то не разпознава баща си в постоянното семейно обкръжение на майката; връзката между бащата и дъщеря следва да се развива постепенно, като той трябва да присъства в живота й и да изградят емоционални отношения на любов и привързаност; това следва да се осъществява с редовни срещи в периода на израстване, като по този начин детето ще опознава баща си и неговите родители и широк семеен кръг. От друга страна майката е родителят, който присъства в живота на В. ежедневно от раждането й, задоволява всичките й потребности и тя изпитва постоянна потребност от нейната обич, внимание и грижи. Бащата показва желание да участва в преките грижи като поеме и съответната родителска отговорност, но е необходимо сътрудничество от двамата родители и време, през което детето постепенно да привикне с присъствието на баща си, а той да докаже своите способности да се грижи самостоятелно за него. При тези обстоятелства съдът е възприел предложения от майката режим на лични контакти, конкретизиран по-горе, като в него се включи и рождения ден на бащата. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК с оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето и на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. “Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните и да постанови решението си съобразно приетите за установени факти и може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?“/реш.N.217/9.06.11 по г.д.N.761 /10, IV ГО, реш.N.8/20.02.13 по г.д.N.470/12, II ГО, реш.N.24/28.01.10 по г.д.N.4744/08, I ГО, реш.N.388/ 17.10.11 по г.д.№.1975/10, IV ГО, реш.№.585/16.10.25 по г.д.№.65/25, ІІІ ГО, реш.№.117/27.02.25 по г.д.№.1408/24/; 2. „Задължен ли е съдът да посочи подробно, ясно и точно режима на лични отношения на детето с не упражняващия родителските права родител, като детайлизира контактите по време на личните и официални празници, пролетна и зимна ваканция, както и относно начинът, по който родителите следва да определят месеца през лятната ваканция, когато детето ще бъде с бащата?“ /реш. по г.д. №.2398/24, IV ГО, и по г.д.№.4239/21, ІV ГО, реш.№.117/27.02.25 по г.д.№.1408/24, реш.№.491/6.08.25 по г.д.№.4594/24/; 3. „Как следва да се определя режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителските права, за да бъде защитен най-добрия интерес на детето?“ /реш.№.491/6.08.25 г.д.№.4594/24/; 4.“Трябва ли и задължително ли е при влошени отношения между родителите и при липса на спор относно родителските качества на неупражняващия родителските права родител /в случая бащата/ личните контакти на същия с детето да се осъществяват задължително в присъствието на майката в нейния дом или при определено от родителите по взаимно съгласие място за срок от две години, при положение, че те не са в добри отношения?“ /реш.№.66/ 22.04.21 по г.д.№.3214/20, IV ГО, реш.№.585/16.10.25 по г.д.№.65/25, ІV ГО, реш.№.325/16.06.25 по г.д.№.3880/24/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне служебно предвид липсата на изслушване на родителите и задължението на съда да следи служебно за най-добрия интерес на детето. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 12,78 евро и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,