Определение № 10 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5541/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 807 от 29.08.2016 г. по в.гр.д.№ 104 от 2016 г. на Разградския окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по същото дело решение № 61 от 22.06.2016 г. в частта за разноските. Настоящият състав на ВКС по допустимостта на частната жалба счита следното: Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определенията за изменение или допълнение на решения в частта за разноските подлежат на обжалване по реда, по който се обжалват решенията, които се изменят или допълват. В случая въззивното решение по предявения насрещен иск по чл.74 ЗС не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК- тъй като е постановено по дело с цена на иска под 5 000 лв. Независимо че претендираната сума от 1 250 лв. е заявена като част от общо дължима, според ищците по насрещния иск, сума от 10 000 лв., цената на предявения иск е 1 250 лв., поради което и решението по този иск не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС. Предвид на това и съгласно чл.248, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване и определението за допълване на това решение в частта за разноските. С оглед на гореизложеното частната жалба срещу това определение се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение