Определение № 300 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано е по частна жалба на И. В. С. срещу разпореждане от 15.01.2014г. по в.гр.дело № 496/2013г. на Шуменски окръжен съд, с което е върната постъпилата срещу решението в една негова част касационна жалба, като процесуално недопустима. Предмет на въззивното решение в тази част е обективно съединен иск за обезщетение на конкретна имуществена вреда ,при цена на иска под 5000 лева В частната жалба се поддържа, че при иск по реда за ЗОДОВ цената е общия размер на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, това е „търсената сума”по смисъла на закона. Касационната жалба е допустима ,по същество е неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, тъй като съответно е приложена изричната норма на чл. 280 ал.2 от ГПК (в редакция ДВ бр.100 от 21.12.2010г) и в случая касационно производство по обжалване на въззивното решение в съответната част не е допустимо, предвид цената на произнесения иск за имуществените вреди. Съгласно установената още от ВС на РБ тълкувателна практика по въпроси на обезщетенията при непозволено увреждане, искът за обезщетение на имуществените вреди съдилищата разглеждат като самостоятелен, предявен при условията на обективно съединявяне на искове, наред с иска за обезщетение на неимуществените вреди ,като и двата иска следва да отговарят на изискванията за редовност, вкл. посочена цена,тъй като са оценяеми .Критерият за закона има предвид цената на всеки отделен иск съгл. чл. 69 ал.1 от ГПК, която в случая е под 5000 лева и което обстоятелство не се оспорва. Ето защо обжалваното разпореждане следва да остане в сила.