Определение № 195 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2015 г.

ВКСII гражданско отделение15.05.2015 г.

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1758 от 23.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1646 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив. В едноседмичен срок от съобщението касаторите А. Г. П. и Л. Н. И.-П. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока. Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. и Л. Н. И.-П. чрез пълномощника им адвокат Н. М. против решение № 1758 от 23.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1646 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 863 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 22609/2011 г. на Районен съд-Пловдив, Х състав за отхвърляне на предявения от А. Г. П. и Л. Н. И.-П. против Г. Д. Д. и П. Д. Д. иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор 56784.520.488 по кадастралната карта на [населено място]. Ответниците по касационната жалба Г. Д. Д. и П. Д. Д. не са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: За да постанови решението си Окръжен съд-Пловдив е приел за установено, че страните по делото са наследници по закон на Г. Г. П., поч.през 1976 г., като ищцата е дъщеря на сина на общия наследодател, а другата ищца е съпруга на сина на общия наследодател, а ответниците са деца на дъщерята на общия наследодател. Имота е придобит от общия наследодател през 1936 г. по реда на закона за издаване на нотариални актове за държавни дворни места на бездомници. Общият наследодател е продал ½ ид.част от имота, предмет на спора, на И. Б. през 1947 г. През 1960 г. е дарил на двете си деца по 3/10 ид.части от имота. При тези факти въззивният съд е изложил съображения, че спорът се явява спорна съдебна администрация, чиято цел е разпределение на правото на ползване за всяка от страните-съсобственици на недвижимия имот съобразно своите квоти да могат да ползват припадащата им се част, без да е налице пречка от страна на някой от съсобствениците спрямо другия съсобственик. Направен е извод, че по делото са налице доказателства, от които да е видно, че имота, предмет на спора не е съсобствен само между страните по настоящото дело, а има и друг съсобственик /или неговите наследници/, които също би следвало да участват в настоящото производство. Ищците претендират за разпределение правото на ползване върху целия недвижим имот, а представените доказателства по делото сочат, че притежаваните части от страните по настоящото дело е общо в размер на ½ ид.част от имота, поради което исковата претенция е приета за неоснователна. К. поставят въпроса: при иск по чл.32, ал.2 ЗС при направена констатация, че в съсобствеността има и други лица, освен участниците в процеса, съдът длъжен ли е да счете исковата молба за нередовна и да даде указания на страната да посочи същите, за да бъдат те конституирани като страни. По поставения въпрос е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение решение № 421/19.05.2010 г. по гр.д. № 581/2009 г., ВКС, І г.о., че по иска по чл.32, ал.2 ЗС съсобствениците се явяват задължителни необходими другари и по решение № 179/18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г., ІІ г.о., че ако по делото не участва задължителен необходим другар, съдът следва да даде указания на ищеца. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4