Определение № 195 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2015 г.
ВКСII гражданско отделение15.05.2015 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1758 от 23.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1646 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив. В едноседмичен срок от съобщението касаторите А. Г. П. и Л. Н. И.-П. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока. Определението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. и Л. Н. И.-П. чрез пълномощника им адвокат Н. М. против решение № 1758 от 23.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1646 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 863 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 22609/2011 г. на Районен съд-Пловдив, Х състав за отхвърляне на предявения от А. Г. П. и Л. Н. И.-П. против Г. Д. Д. и П. Д. Д. иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор 56784.520.488 по кадастралната карта на [населено място]. Ответниците по касационната жалба Г. Д. Д. и П. Д. Д. не са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: За да постанови решението си Окръжен съд-Пловдив е приел за установено, че страните по делото са наследници по закон на Г. Г. П., поч.през 1976 г., като ищцата е дъщеря на сина на общия наследодател, а другата ищца е съпруга на сина на общия наследодател, а ответниците са деца на дъщерята на общия наследодател. Имота е придобит от общия наследодател през 1936 г. по реда на закона за издаване на нотариални актове за държавни дворни места на бездомници. Общият наследодател е продал ½ ид.част от имота, предмет на спора, на И. Б. през 1947 г. През 1960 г. е дарил на двете си деца по 3/10 ид.части от имота. При тези факти въззивният съд е изложил съображения, че спорът се явява спорна съдебна администрация, чиято цел е разпределение на правото на ползване за всяка от страните-съсобственици на недвижимия имот съобразно своите квоти да могат да ползват припадащата им се част, без да е налице пречка от страна на някой от съсобствениците спрямо другия съсобственик. Направен е извод, че по делото са налице доказателства, от които да е видно, че имота, предмет на спора не е съсобствен само между страните по настоящото дело, а има и друг съсобственик /или неговите наследници/, които също би следвало да участват в настоящото производство. Ищците претендират за разпределение правото на ползване върху целия недвижим имот, а представените доказателства по делото сочат, че притежаваните части от страните по настоящото дело е общо в размер на ½ ид.част от имота, поради което исковата претенция е приета за неоснователна. К. поставят въпроса: при иск по чл.32, ал.2 ЗС при направена констатация, че в съсобствеността има и други лица, освен участниците в процеса, съдът длъжен ли е да счете исковата молба за нередовна и да даде указания на страната да посочи същите, за да бъдат те конституирани като страни. По поставения въпрос е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение решение № 421/19.05.2010 г. по гр.д. № 581/2009 г., ВКС, І г.о., че по иска по чл.32, ал.2 ЗС съсобствениците се явяват задължителни необходими другари и по решение № 179/18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г., ІІ г.о., че ако по делото не участва задължителен необходим другар, съдът следва да даде указания на ищеца. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение