Определение № 108 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 674/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от З. Й. С. срещу въззивно определение № 3625/28.11.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 3261/2013 г. Излагат се доводи за неправилност. Насрещната страна не е отговорила в срок. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, която отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Софийски градски съд, като потвърдил разпореждането Варненски районен съд е отхвърлил заявлението на З. Й. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу А. В. Б. – главница по договор за заем, обезпечен с договорна ипотека, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на заявлението, до окончателното й изплащане. Въпросът доколко въззивният съдебен акт подлежи на касационно обжалване е включен в тълкуването по т. 8 на Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е основание да бъде спряно производството по настоящи спор до постановяване на тълкувателния акт. В същото тълкувателно дело е поставен и въпроса относно допустимостта да се издаде заповед за незабавно изпълнение за законна лихва, изтекла след подаване на заповедта за незабавно изпълнение. Подобно искане е предмет на заявлението на З. С. и е също основание да се спре производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение. Мотивиран от горното, съдът