Определение № 1519 от 20.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1688/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. - М. Б. В., с ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 447 от 16.04.2024 г. по в. гр. д. № 86/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, в частта, с която е потвърдено решение № 5642 от 06.11.2023 г. по гр. д. №7793/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Ц. - М. Б. В. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, над присъдената сума от 20 000 лв. до претендираната такава от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.01.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В касационната жалба се излага, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. По подробно изложени оплаквания, изцяло свързани с неправилно приетия и приспаднат от обезщетението принос на увреденото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 50 %, се моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и за постановяване на ново такова по същество, с което искът да бъде уважен. Конкретните оплаквания са, че изводите на съда по възражението за съпричиняване са основани на безкритичното възприемане на заключението на вещото лице, което пък е дадено въз основа на свидетелски показания на водача – делинквент, на база на хипотези и без да съдържа технически познания. От друга страна съдът не е отчел, че дори и в приетата от него ситуация пешеходецът е уязвим участник в движението, за безопасността на който водачите на МПС имат задължение изрично да следят. Поради това приносът му не може да бъде еквивалентен на този на водача, който в случая е необосновано завишен. При определяне размера на съпричиняването въззивният съд не е оценил правилно първопричината за настъпване на вредоносния резултат, не е преценил поотделно и не е сравнил поведението на участниците в ПТП, не е отчел тежестта на допуснатите нарушения от всеки от тях, не е изходил от валидни доказателства по отношение поведението на пешеходката и в резултат на това е достигнал до погрешни изводи както досежно фактите, така и по приложението на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, по които се моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. „Какви са предпоставките за прилагане на редукция за съпричиняване по смисъла на чл. 51 ЗЗД и при определяне на степента на съпричиняване подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?“ и 2. „Следва ли приносът на пострадалия да е установен по категоричен и несъмнен начин, при условията на главно и пълно доказване на възражението на ответника?“. В подкрепа на заявеното основание за достъп до касационна проверка се сочат решения на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., решение № 60174 от 08.04.2022 г. по т. д. № 1708/2020 г. ан І т. о. и мн. др. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страната по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до атакувания краен резултат, съставът на Софийския апелативен съд е е взел предвид следното във връзка със спорния предмет във въззивното производство: На първо място съдът е зачел наличието на влязло в сила решение по н. д. № 7811/2021 по описа на СРС, 135-ти състав, въз основа на което и съобразно чл. 300 ГПК е приел за установени следните обстоятелства – че на 04.01.2021 г., около 19.00 ч., на [улица]в [населено място], подс. П. Даниславов Т. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛС 500” с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП; че непосредствената причина за възникване на произшествието са неправилните действия на водача на лекия автомобил - същият не е бил внимателен и предпазлив към намиращата се и стояща по средата на пътното платно на булеварда пешеходка; както и че при ПТП е пострадала Ц. - М. Б. В. като пешеходец, на която е нанесена средна телесна повреда. Съдът е приел за установено от заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза (основано на данните по делото и на свидетелските показания на виновния водач), че в близост до мястото на удара не е налична пешеходна пътека; че водачът е забелязал намиращата се на разделителната линия пешеходка от 87 м.; тя е стояла с гръб към автомобила, тръгнала е на заден ход от разделителната двойна непрекъсната линия и от този момент водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати удара и ПТП чрез аварийно спиране; че както водачът е имал възможност да вижда пешеходката, така и тя е имала пряка видимост към автомобила, ако се обърне и погледне към него, преди да предприеме движение назад, т. е. че Ц. - М. Б. В. е имала възможност да предотврати произшествието, като съобрази поведението си с приближаващия автомобил. Съобразно показанията на водача вещото лице е посочило, че автомобилът се е движел по една и съща траектория от Руски паметник - на 60-80 см. от осевата линия с близо 40 км/ч., не е предприел заобикаляне, поради което, за да настъпи ПТП, е следвало пешеходецът да е променил статичното си състояние. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза съдът е намерил за установено, че вследствие на посоченото ПТП пострадалата е получила счупване на горния край на лявата лакътна кост, счупване на горния край на лявата лъчева кост и навяхване на шията; относно счупването на лявата лакътна кост е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с игли и тел по метода Вебер и е поставена мека имобилизация; по отношение на навяхването на шията е поставена мека шийна яка; ищцата е ползвала болничен лист за временна нетрудоспособност за 34 дни от 04.01.2021 г. с диагноза: счупване на горния край на лъчевата кост; счупването на костите на лявата предмишница - лакътна кост и лъчева кост, наложило извършването на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти, поотделно и в съвкупност реализира критериите на медико-биологичния признак - трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни; навяхването на шията, наложило поставянето на мека шийна яка, реализира критериите на медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота; през периода на лечение пострадалата е търпяла болки и страдания за период от около 4 месеца, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет; лявата ръка е била с мека имобилизация за срок от 45 дни, като през този период ищцата е имала затруднения в хигиенното и битовото си самообслужване. Въз основа на свидетелските показания на бащата на пострадалата съдът е приел за установено, че ведната след инцидента дъщеря му изглеждала зле, била в шок, стресирана, плачела, личало си, че много я боли; лекарите са съобщили, че е нужна спешна операция на счупената ръка; била изписана от „Пирогов“ след три дни с превръзка, с гипс на лакътя и с улей; у дома основно лежала в леглото; трудно ходела до тоалетна, не можела да се храни и къпе сама и поради това, че живее само с баща си, не се къпала около 20 дни; болките й били интензивни един месец, а от чужда помощ имала нужда за 2-3 месеца; провела физиотерапия; гипсът бил махнат след седмица-две, но улеят останал месеци; след това й забранили да вдига тежки неща и да излиза навън известно време; започнала да излиза след няколко месеца, но много се страхувала, особено от пресичане, дори на пешеходна пътека, и не искала да пресича без придружител; това състояние продължило 1-2 месеца. През цялото време я мъчели кошмари, не можела да спи; през месец януари 2022 г. й направили втора операция, махнали железата в лакътя и чак след това физиотерапията й потръгнала по-добре и в крайна сметка си възстановила движенията, но това било след повече от година; преди инцидента дъщеря му тренирала ски, кънки, карала колело, ходела на фитнес, но след това за няколко месеца не можела да практикува нищо от изброените; пропуснала зимната сесия в университета; прекъснала и работата си като стажант във фирма. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил гореустановените факти поотделно и в тяхната съвкупност, като е посочил, че отчита начина на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалата болки и страдания, периода за пълното възстановяване, нейната възраст (23-годишна към момента на ПТП), причинените й неудобства и дискомфорт, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и високия нормативно определен лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на втомобилистите. Съдът е взел предвид постановките на ППВС № 4/1968 г. във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД и е изложил подробни съображения защо приема, че заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й неимуществени вреди следва да възлиза на 40 000 лв. С оглед направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат въззивният съд е посочил, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване; намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем; определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. В разглеждания случай съдът въз основа на заключението по САТЕ е приел за установено, че пострадалата е стояла с гръб към процесния автомобил, тръгнала е на заден ход от разделителната двойна непрекъсната линия и от този момент водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, т. е. произшествието не би се случило, ако пешеходката бе запазила покой, без връщане назад; като тя е можела да следи движението на автомобила, управляван от виновния водач, и да съобрази поведението си с траекторията му. Предвид изложеното съставът на въззивния съд е счел, че е налице поведение на пострадалата, посредством което е създала предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, респ. че е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е споделена, без излагане на съображения, определената от първата инстанция степен на съпричиняване на увреждането в размер на 50 %. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на исканото касационно обжалване по обобщения правен въпрос относно критериите за определяне приноса на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Същият е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за неговия изход, поради което има значение за обжалвания краен резултат по делото; същевременно спрямо него се доказва и допълнителната предпоставка за достъп до касационна проверка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – налице е съществено отклонение от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана от касатора, както и служебно известната такава. На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК Ц. - М. Б. В. е освободена от внасяне на държавна такса за разглеждането на жалбата. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение