Определение № 403 от 04.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2724/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. А., [населено място] срещу решение № 604/13.06.14г. по т.д.№ 649/14г., постановено от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4983/11.11.13г. по гр.д.№ 11413/11г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против И. К. И., [населено място] иск за приемане за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи сумата от 10600 евро, произтичаща от запис на заповед от 13.05.09г. с падеж на 13.11.09г., за която е издадена заповед за изпълнение № 6427/18.11.09г. по ч.гр.д.№ 12238/09г. от Варненския районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Ответникът И. К. И., [населено място] оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед от 13.05.09г., с който И. И. е поел задължение да заплати на Б. А. „сумата от 7100 евро, 3500 евро неустойка, общо 10600 евро, 8% месечна лихва до заплащане”. Подписът, положен в ценната книга е изпълнен от издателя, а реквизитите на записа на заповед са изписани ръкописно от пет различни лица. Страните в производството не са въвели твърдения за каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Съставът на окръжния съд е изложил съображения, че представеният документ не представлява запис на заповед със задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, а има характер на спогодба относно уреждането на материални права и задължения. Основание за тези изводи били вписаните три различни суми за плащане, уговорката за лихва в процент, означението „неустойка” по отношение на едната сума. Всички тези обстоятелства разколебавали извода за абстрактния характер на записа на заповед, тъй като сочели на споразумение за дължимостта на парични суми на различни основания, а поемането им като задължения под формата на „запис на заповед” било недопустимо. Настоящият състав на І търговско отделение на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя въпроса: „Опорочава ли записа на заповед, в противоречие с изискването на чл.535, ал.2 ТЗ за съдържащо се в документа безусловно обещание за плащане, в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга, наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата, респ. на част от нея?”. Позовава се на т.2 от ТР № 1/28.12.05г. по тълк.д.№ 1/04г. на ОСТК на ВКС, т.4д на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 21/04.07.14г. по т.д.№ 1348/13г. на ВКС, І т.о. Съгласно т.4д на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС направената добавка относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, само в случай, че тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение за плащане. Ако добавката, сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че отбелязването, че менителничният ефект е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, е от значение при доказването на иска по чл.422 ГПК, когато длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК. С оглед на дадените разяснения за необходимостта от преценка дали направената добавка в записа на заповед отрича или съответно не отрича безусловния характер на поетото задължение за плащане, изводите на съда следва да се основават на обстоятелствата по всеки конкретен случай. По поставения правен въпрос е и постановеното Решение № 21/04.07.14г. по т.д.№ 1348/13г. на ВКС, І т.о. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 441.63 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд