Определение № 906 от 18.10.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение от 02.12.2009 г. по в. гр. д. № 413/2009 г. на Окръжния съд гр. М. в сила е оставено решението от 06.08.2009 г. по гр. д. № 455/2007 г. на Берковския районен съд, с което е извършена делба на недвижими имоти по реда на чл. 292 ГПК /отм./, като в дял на Л. П. Е. е поставен апартамент, а на П. Л. Е.- магазин за промишлени стоки, присъдени са сумите 3 083.34 лева - за уравнение на дяловете, и 7 989.16 лева - за извършени подобрения, и двете дължими на Пл. Е., и следващите се за производството държавни такси. В срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от П. Л. Е., приподписана от адвокат А. Й., срещу въззивното решение в частта, с която окончателната оценка на апартамента е определена на 64 500 лева. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК. Ответникът Л. П. Е. не е взел становище. При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Спорът по делото е за действителната стойност, по която следва да се оцени един от допуснатите до делба недвижими имоти - чл. 288, ал. 5, изр. 2 ГПК /отм./. Според заключението на единичната експертиза цената на поставения в дял на съделителя Л. П. Е. апартамент е 75 000 лева, а според възприетата от съда в двете инстанции тричленна техническа експертиза, тя е 64 500 лева. Заключението на последната е оспорено от пълномощника на касатора /л. 85-86 от първоинстанционното дело/, който не е поискал назначаване на нов състав от три вещи лица. Такова искане е заявено във въззивната жалба, но то е оставено без уважение от окръжния съд, който в мотивите към обжалваното решение е изложил съображения защо счита, че действителната пазарна цена на имота към момента на ликвидиране на съсобствеността е 64 500 лева. За да е налице противоречива съдебна практика следва разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивното решение въпрос да е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на ГПК /отм./ - т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Касаторът не се е позовал и не е представил с касационната жалба и с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК такова влязло в сила решение по приложението на чл. 288, ал. 5, изр. 2 ГПК /отм./. Затова не може да се приеме, че се касае за въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не се констатира и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като счита, че всеки един от сънаследниците следва да бъде обезщетен адекватно върху действителната цена на имота, касаторът не излага съображения за неточно прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ-разглежданият случай да разкрива необходимост от изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на обсъжданата правна уредба. Изложени са доводи, че тричленната техническа експертиза не е изградена върху конкретни критерии и след съпоставка със сходни на спорното жилища, поради което не съдържа предложение за действителната цена на делбения имот; че заключението й е възприето от въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдено във връзка с другите доказателства по делото относно местонахождението и състоянието на делбения имот; не е уважено искане за назначаване на нов състав от три вещи лица. По същество тези доводи представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които Върховният касационен съд не може да обсъжда в настоящия етап на касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.