Определение № 1021 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 613/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от З. Г. И., Г. И. Г. и Т. И. Г., чрез пълномощника им адвокат Г. Д., против решение № 43 от 4.03.2010 г., постановено по гр.д. № 55 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Сливен, с което е потвърдено решение № 206 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 218/2008 г. на Районен съд-Нова Загора в частта, с която е отхвърлен предявения от З. Г. И., Г. И. Г. и Т. И. Г. против К. Г. О. ревандикационен иск за недвижим имот за правата от ¼ ид.ч. до ½ ид.ч. Ответникът К. Г. О. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Безспорно по делото е, че праводателят на ищците И. Г. И. и ответницата са брат и сестра и са наследници на Г. И. Г.. След смъртта на последния процесния имот е бил наследен от сина И. Г., дъщерята К. О. и преживялата съпруга М. П. при права по ¼ за първите двама и ½ за последната, представляваща дела й от прекратената съпружеска имуществена общност. На 14.06.2007 г. М. П., представлявана от дъщеря й К. О. е продала на К. О. процесния недвижим имот. Спорът по делото е относно действителността на извършеното разпореждане, като ищците са поддържали, че даденото пълномощно е генерално и не е достатъчно за извършване на сделка с имота. Въззивният съд е приел, че в първата му част пълномощното може да бъде характеризирано като „генерално”, тъй като при общото упълномощаване не се посочват конкретно правните действия, но във втората част е предвидено извършването на определен вид правни действия – да извършва сделки на управление и разпореждане със собствените на упълномощителя движими вещи и недвижими имоти, включително да ги залага и ипотекира, при условия каквито прецени за добре, както и от името на упълномощителя да договаря лично за себе си и с други лица, които представлява – т.е. несъмнена е волята на упълномощителя при това специално упълномощаване, а съответно не е налице липса на съгласие, договорът е породил действие за притежаваните от М. П. права и ищците не са придобили права от имота от наследяване на същата. Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Считат, че въззивното решение противоречи на решение № 2102/17.01.2003 г. по гр.д. № 2670/2001 г., ВКС, ІV г.о. /според което генералното пълномощно не е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот, тъй като за такова разпореждане е изисква изрично упълномощаване/ и решение № 1419/17.04.1995 г. по гр.д. № 877/1994 г., ВС, ІІ г.о. /според което употребения в едно пълномощно израз „разпореждане” не означава, че е възложено и правото да се продава даден имот/ по въпросът достатъчно ли е упълномощаване „за извършване на всякакви сделки на управление и разпореждане със собствени на упълномощителя движими вещи и недвижими имоти, включително с правото да бъдат залагани и ипотекирани, при условия каквито упълномощеният прецени за добре” за прехвърляне на собствеността на недвижим имот чрез договор за покупко-продажба. По този въпрос е постановено решение по чл.290 ГПК № 367/10 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 869/2009 г., ВКС, І г.о., според което за извършване на сделка с недвижим имот по пълномощие е необходимо да бъде посочен конкретно видът на разпореждането и съществените му условия. Изводите на въззивният съд в атакуваното решение противоречат на даденото разрешение, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение