Решение № 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г.

Решение № 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. А. от [населено място], като едноличен търговец с фирма [фирма] чрез пълномощника му адв. В. Л. от АК - П. срещу въззивното решение на П. окръжен съд от 14.III.2008 г. постановено по в. гр. д. № 84/2008 г., с което е оставено в сила решението на П. районен съд от 21.ХI.2007 г. по гр. д. № 336/2007 г., с което е уважен срещу него в качеството на работодател иска на В. И. К. за сумата 4482.08 лв, представляващи дължими и неизплатени трудови възнаграждения за периода от мес. III.2004 г. до IХ.2006 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от предявяване на иска 9.II.2007 г., както и 450 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за същия период. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. С определение № 1028 от 12.VIII.2008 г. на ВКС, 4 г. о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалния въпрос за възможните начини за доказване на получаването на трудово възнаграждение от работника. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. В. И. К. от [населено място] е предявил иск срещу работодателя си [фирма] за сумата 6350 лв, представляващи неплатеното му трудово възнаграждение за периода от месец II.2004 г. до края на месец септември 2006 г., както и за сумата 670 обезщетение за неползван платен годишен отпуск. С решението на Пазардишкия районен съд № 1134 от 21.ХI.2007 г. по гр. д. № 336/2007 г. исковете с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ са уважени частично - първия до размер 4482.08 лв. неизплатени тр. възнаграждения от месец март 2004 г. до септември 2006 г., със законната лихва от предявяване на иска, а втория до размер на 450 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, със законната лихва от предявяване на иска, а в останалата част до предявените размери претенциите са отхвърлени. По въззивна жалба на ответника В. А. в уважената част на претенциите П. окръжен съд с решение № 196 от 14.III.2008 г. по в. гр. д. № 84/2008 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт, като е споделил фактическите и правни изводи на районния съд. За да обоснове съдебния си акт, въззивният съд е съобразил на първо място липсата на подписи на ищеца във ведомостите за заплати за целия период от III.2004 г. до IХ.2006 г. Не е взел предвид 20 броя разходни касови ордери, приложени по делото, за които няма спор, че носят подписа на ищеца К. като получател на сумите, понеже в три от ордерите имало данни за дописване на текст "възнаграждение" и "тр. възнаграждение". Не е съобразил и установеното от свидетелите К. и К., че остатъка от получени от работодателя суми във връзка с командировките на шофьорите на автобуси е използван по указание на работодателя за сметка на трудово възнаграждение. По силата на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ получаването на тр. възнаграждения от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. Носещите личния подпис на ищеца разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ. Щом ищецът К. е получил сумите по тези ордери, в негова тежест е да установи и докаже основанието, на което ги е получил. Тъй като спорът е останал неизяснен от фактическа страна поради допуснатите процесуални пропуски за това от съдебните инстанции, налага се след отмяна на решението на П. окръжен съд делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК понеже следва да се извършат нови съдопроизводствени действия във връзка с изясняване на основанието за получаването от ищеца на сумите по разходните касови ордери, приложени от жалбоподателя в предходните инстанции. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение