Определение № 429 от 18.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2799/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Бургас срещу решение № 53 от 27.06.2019 г. по в. т. д. № 111/2019 г. на Бургаски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 33 от 14.02.2019 г. по т. д. № 146/2017 г. в обжалваната негова част, с която предявеният от „Борела“ ЕООД, [населено място] срещу общината-касатор иск с правно основание чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 70 479.45 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода за дължимост на присъдената на ищцовото дружество сума, като счита, че същият не кореспондира със събраните по делото доказателства. Според него, при тълкуването на процесния договор съдът не е изследвал волята на страните, целта и духа на този договор и не е съобразил конкретните фактически обстоятелства. Релевира изрично оплакване за необсъждане на доводите му, че общината, в качеството си на възложител по обществена поръчка, няма право да изменя сключените договори и да увеличава посочената в тях цена, както и че като публичноправна организация същата е обвързана от финансовата рамка на бюджета за съответната година. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с твърдението, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „При наличие на договор за обществена поръчка с посочен предмет (дейности, конкретно изброени по видове и количества в ценово предложение на изпълнителя), срок на действие и обща стойност на договора, която е в зависимост от възложените и изпълнени количества за всеки вид доставка и услуга, съгласно ценово предложение на участника и представени анализни цени, съгласно показатели за ценообразуване, дължи ли се заплащане на изпълнителя сума, превишаваща планирания проекто-бюджет по договора на основание чл. 79, ал. 1ЗЗД“. Ответникът по касация – „Борела“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 22.10.2019 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: Между страните са установени трайни търговски отношения; Както за 2013 г., така и за 2014 г., след проведена процедура по обществена поръчка е сключен договор от 28.02.2014 г. с предмет целогодишно осъществяване на дейности по поддържане, почистване и охрана на озеленени площи, площадки, паркове и др. на територията на Община Бургас – район IV и район VIII; До м. юни 2014 г. общината е изпълнявала условията на договора, като е изпращала възлагателни писма за видовете работи, подлежащи за изпълнение през съответния месец, след което тази практика е била преустановена и възлагането е ставало по Интернет, но в имейлите описването на работите не е било толкова подробно и без посочване на количества. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, представените констативни протоколи и на заключението на допуснатата в първоинстанционното производство експертиза, въззивният съд е приел за доказано, че възложените от общината, реално извършени от дружеството-изпълнител и приети дейности в двата района са на обща стойност 70 479.45 лв., за която сума именно е уважен предявеният иск. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на общината, че изпълнителят не е изразил становище по направените от нея корекции по актовете образец 19 и че в съответствие с тях е издавал нова коригираща фактура за стойността на видовете работи. Счел е, че тези действия на дружеството са предприети единствено с цел получаване на плащане за изпълнената работа, поне частично, но че това не го лишава от правото да търси заплащане и на остатъка от дължимата му сума. Освен това, според въззивния съд, липсват доказателства, от които да е видно основанието за извършените от страна на общината корекции – липсват констативни протоколи от проверки на терен, установяващи неизпълнение или некачествено изпълнение на възложената работа. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В случая единственият поставен от касатора въпрос е относим към правилността на извода за това, дължи ли се заплащане на претендираното от търговското дружество възнаграждение. Отговорът на този въпрос обаче предполага извършването на преценка на клаузите на сключения между страните договор и анализ на събраните по делото доказателства за изпълнение на поетите с него задължения, съответно – за надлежно възлагане на конкретните дейности като видове и количество от страна на общината и за точното им изпълнение, от страна на ищеца, каквато преценка е възможна само при разглеждане на касационната жалба по същество, но не е основание за допускането на касационния контрол. Освен поради отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, ГПК, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради недоказаност на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, това основание е формирано от две кумулативни предпоставки – значение на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като задължение на самия касатор е да аргументира наличието на всяка от тях, което в случая не е изпълнено. Съдържащото се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК буквално повторение на оплакванията за неправилност на въззивното решение от касационната жалба не представлява надлежно обосноваване на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това, посоченото основание не би и могло да бъде осъществено поради обвързаността на поставения от касатора въпрос с конкретните доказателства по делото. С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК