Определение № 3108 от 05.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1450/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника по делото ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп" против определение №845/26.03.2025г., постановено по в.ч.гр.д. №421/2025г. по описа на Апелативен съд-София, с което е потвърдено определение №583/13.01.2025г. по гр.д.№ 2968/2024г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение №6543/28.11.2024г. в частта за разноските, като не бъде присъден адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищеца, а по искане на ищеца е изменено решението в частта за разноските, като на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е възложено да заплати на адв.Г. Г. Р. сумата от 3 438.42 лева, вместо 2 865.35 лева адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че параметрите, на които трябва да отговаря адвокатското възнаграждение са предвидени в чл.36, ал.2 ЗА, като размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Като цитира определение №50015/16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г. на ВКС, излага доводи, че е налице несъразмерност при възмездяване на процесуалното представителство по ЗПП и ЗА, което е в разрез с принципите на конкурентност; че възмездяването на правната помощ по ЗПП се извършва по Наредбата за заплащане на правната помощ, а правна помощ, включително процесуално представителство по граждански дела се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за преценка на икономическото, семейното или друго особено положение, докато представителството по чл.38, ал.1, т.2 ЗА се осъществява само по силата на изявление, че лицата са материално затруднени; че възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, са значително в по-нисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа. Счита, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати. Такава несъразмерност има и при възмездяване на процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл.78, ал.8 ГПК и това на адвокат по чл.38, ал.2 ЗА, като и в двете хипотези възнаграждението не е уговорено в договор за правна защита по конкретно дело, а се определя от съда, който е обвързан от размерите по две различни наредби, независимо че услугата се осъществява винаги от правоспособни юристи. Поддържа, че нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага, като следва да се отчитат видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Счита, че при определянето на адвокатското възнаграждение в полза на ищеца е игнориран критерият обем и сложност на защитата, поради което е налице несъответствие между обема и сложността на делото и размера на възнаграждението. Сочи, че от представената искова молба и допълнителна искова молба става ясно, е използван изкуствен интелект „Chat GPT“., което не е съобразено от съда. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде намалено присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроса, обусловили изхода на спора: „1/ При присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата следва ли да е налице задължително изявление от страна на социално слабото лице, за да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство?- с твърдение за противоречие с определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на І т.о. на ВКС.; 2/ Дължи ли се адвокатско възнаграждение при използването на изкуствен интелект от страна на адвоката при изготвянето на искова молба и допълнителна искова молба, като в такива случаи - в какъв размер?“ Ответникът по жалбата и ищец по делото Г. И. Т. оспорва жалбата, като счита, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С решение №6543/28.11.2024г. по гр.д. №2968/2024 на СГС са уважени предявените на основание чл.432, ал.1 КЗ от Г. Т. срещу „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД искове за сумата от 40 000 лева -обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от застрахован при ответника водач на МПС със застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лева, както и за сумата 269.14 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2023г.; осъден е ответникът на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на съда разноски; осъден е ответникът да заплати на представителя на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 865.35 лева и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден ищецът да заплати на ответника разноски по делото. За да определи размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца- сумата 5 000 лева, съдът сочи, че е взел предвид вида и характера на спора, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. С оглед изхода на спора, съдът присъжда съответна на отхвърлената част от исковете сума в размер на 2 865.35 лева. Производството по чл.248 ГПК е образувано по молби и на двете страни- на ищеца с искане за изменение на решението в частта по разноските чрез присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение и на ответника с искане за изменение чрез отмяна в частта, с която е присъдено на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, евентуално за намаляването му поради прекомерност. Софийски градски съд приема, че искането на адвоката, оказал безплатна правна помощ, за начисляване на ДДС върху присъденото възнаграждение, е основателно, а искането на ответника е неоснователно, тъй като в договора за правна помощ е посочено основанието, на което се оказва правната помощ, а размерът на възнаграждението е определен на основание посочените в решението критерии и няма основание сумата 5 000 лева да бъде намалена. За да потвърди определението по чл.248 ГПК на СГС, САС приема, че съдебните разноски са разходи, които правят страните във връзка с водене на делото, необходими за извършването на поисканите от тях и по инициатива на съда процесуални действия. Според чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В този случай, при уважаване на иска, адвокатът, оказал безплатно адвокатска помощ на ищеца /в случая, с оглед посоченото в договора за правна помощ правната помощ е налице основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗА/, е носител на вземането за адвокатско възнаграждение /чл.38, ал.2, изр.1 ЗА/. Въззивният състав приема, че не е обвързан от размерите, определени в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ново заглавие Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/, издадена от Висшия адвокатски съвет, като съобразява решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, задължително за националните съдилища. Счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само и единствено като ориентир при определяне на възнаграждението за безплатна правна помощ, без да са обвързващи за съда, като размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото. При преценката на тези критерии, въззивният състав стига до извод, че няма основание в конкретния случай да се присъди по-ниско от определеното с решението на първоинстанционния съд възнаграждение за безплатна правна помощ, вкл. няма основание за присъждане на размер на възнаграждението, предвиден в НЗПП. С оглед конкретните обстоятелства - искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, цена на исковете 70 269.14 лева; процесуалните действия на пълномощника на ищеца и предприетата защита, вкл. спорните факти, доказателствената тежест, възложена на ищеца, събирането на гласни доказателства чрез разпит на 4 свидетели и изслушвания на две заключения на експертизи, въззивният съд заключава, че възнаграждение в размер на 2 865.35 лева не може да се приеме за необосновано високо в случая. Счита, че няма основание за присъждане на по-нисък размер на възнаграждението за оказаната адвокатска помощ, въпреки признанието, направено в ИМ, че е използвана определена технология - „GPT - 4“ при изготвянето на ИМ с цел „оптимизиране“ на съдържанието й. Няма и основание за отмяна на определението в частта, в която е изменено решението чрез начисляване на ДДС върху посоченото възнаграждение за безплатна правна помощ, постановено в унисон с практиката на ВКС, че за съда възниква задължение да „присъжда“ ДДС върху това възнаграждение. Сочи, че по отношение на начисленото ДДС не са направени самостоятелни оплаквания в частната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Първият поставен въпрос не отговаря на общия критерий за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е съобразен с изложените от съда мотиви. Въззивният състав е приел, че при уважаване на иска, адвокатът, оказал безплатно адвокатска помощ на ищеца /в случая на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА/, е носител на вземането за адвокатско възнаграждение. Съобразил е, че в договора за правна помощ, подписан и от двете страни, изрично е посочено, че правната защита и съдействие по делото се предоставят на клиента безплатно на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като в исковата молба и в списъка по чл.80 ГПК е обективирано изрично искане за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както и 20% ДДС. Поставеният втори въпрос отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обсъден от въззивния съд и е формирал част от решаващите му изводи, но жалбоподателят не е обосновал допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Нито е посочена съдебна практика, на която въззивното определение противоречи, нито са изложени доводи относно значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се отбележи, че въззивното определение е съобразено с трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.38, ал.2 ЗА – опредения по ч.т.д. №562/2025г., ВКС, ІІ т.о., ч.т.д. №516/2025г., ВКС, ІІ т.о. и др. Определянето на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд- София. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд