Определение № 3 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 31/2025 г.

ВАССмесен петчленен състав26.01.2026 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по предявения от Г. Т. А. иск срещу Министерство на Вътрешните работи за сумата 50 000 000 лева обезщетение за неимуществени вреди е Софийски градски съд. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд. Препис от определението да се изпрати на Административен съд - София - град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА секретар: Членове: /п/ АННА ДИМИТРОВА /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ /п/ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повод определение № 27315/13.08.2025 г. по адм.дело №7897/2025 г. по описа на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е повдигнат спор за подсъдност между АССГ и Софийски градски съд /СГС/. Видно от мотивите на определението формираната воля е за повдигане на спор за подсъдност относно разглеждане на осъдителен иск, предявен от Г. Т. А. срещу Министерство на Вътрешните работи за сумата 50 000 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд констатира следното: Искът е предявен пред СГС от Г. Т. А. срещу Министерство на Вътрешните работи за сумата 50 000 000 лева - неимуществени вреди от изтезания, състоящи се във вадене на 10 броя зъби почти без упойка през периода 1998 -2001 г. от посочени в исковата молба зъболекари в Стоматологичен факултет и 11 ДКЦ, при което смята, че му е поставено електронно устройство за подслушване на мислите му. СГС с определение №12495/30.06.2025 г. по гр.д. №7052/2025 г. е прекратил производството по делото и го е изпратил на АССГ по компетентност. В определението са изложени мотиви, че претендираното обезщетение е за неимуществени вреди от неправомерни действия при използване на специални разузнавателни средства и съгласно чл.1, ал.2 ЗОДОВ исковете за вреди, причинени на граждани при или по повод административна дейност се разглеждат от административните съдилища по реда на АПК. Посочено е, че по аргумент от т.8 на Тълкувателно постановление №2/2014 на ВКС и ВАС, дейността, предмет на претенциите не представлява дейност на правозащитни органи, а е такава на административни органи. АССГ е повдигнал препирня за подсъдност, мотивирайки се, че вредите се претендират поради изваждане на зъби без упойка и поставяне на подслушвателни средства за подслушване на мисли, които нямат характер на административна дейност, а и се твърди, че действията са извършени от лица, които не са служители на ответника. От друга страна самият СГС е квалифицирал иска, като такъв от използване на специални разузнавателни средства - или иск по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ, който съгласно чл.2, ал.3 от ЗОДОВ се разглежда по реда на ГПК, тоест подсъден е на общите съдилища. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, сформиран на основание чл. 135, ал. 5 АПК, намира, че делото е подсъдно на СГС. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял болки от ваденето на зъбите по садистичен начин, че при ваденето на един от зъбите е наранен съседен зъб, че три години са го боляли зъбите и че иска обезщетение за тези изтезания. Посочил е, че смята, че при ваденето на първия зъб му е поставено устройство за подслушване на мислите, каквото се използва от МВР и претендира обезщетение в размер на 50 000 000 лева за вреди от изтезанията. Тоест вредите се претендират от ваденето на зъби от конкретни поименно посочени зъболекари от Стоматологичен факултет и 11 ДКЦ, а не от използване на специални разузнавателни средства, както е приел СГС. Ваденето на зъби от зъболекари не представлява административна дейност, нито съгласно твърденията в исковата молба е извършено от органи или длъжностни лица - тоест липсват кумулативно необходими предпоставки да се квалифицира иска като такъв по чл.1, ал.2 ЗОДОВ. Административните съдилища са компетентни да разглеждат само изрично предвидените в чл.128, т.6 и т.7 АПК осъдителни искове и такива, за които е налице изрично препращане в специалния закон към АПК, какъвто не е предявеният от А. иск. Всички останали осъдителни искове са подсъдни на общите съдилища по реда на ГПК и по правилата на чл.103 - 117 ГПК относно родовата и местна подсъдност, поради което делото следва да се изпрати по подсъдност на СГС. Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд

Цитирани разпоредби

7