Определение № 50426 от 15.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1691/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Т. Д., чрез адв.М. срещу решение №65 от 31.01.2022г. по в.т.д. №1107/2021г. на Апелативен съд- София, с което е отменено решение от 15.08.2021г. по т.д. №1307/2019г. по описа на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените касатора срещу сдружение „Съюз на българските композитори“, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], искове с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 08.06.2019г. в [населено място]- 1/ приемане оставката на акад.Г. М. и освобождаването му от Управителния съвет; 2/ освобождаване на проф.Г. К. от Управителния съвет; 3/приемане първа точка от дневния ред за следващото общо събрание да бъде „избор на двама нови членове на Управителния съвет“; 4/ приемане към чл.11 от устава да се прибави нова буква „Г“ със следния текст: „Общото събрание прекратява или удължава мандата на УС и на КС на СБК. За секция „Музиколози“ ОС на секцията решава този въпрос“; 5/ приемане на промяна в устава, като чл.13, ал.1, буква „г“ да се промени в текста, както следва: „четирима“ на „двама“ членове композитори“; 6/ приемане промяна текста на чл.13, абзац3 в устава на СБК, както следва: „За пълен мандат се счита този, който е минал повече от половината срок, упоменат в устава“.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост.

3

Касаторът намира, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил в пълнота наведените основания за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС на сдружение „Съюз на българските композитори“, като в нарушение на закона е счел, че изложените в допълнителната искова молба нови твърдения за допуснати нарушения на закона и устава не са част от предмета на спора, тъй като са заявени след изтичане на преклузивния срок. Твърди, че има правото да допълни твърденията си с допълнителната искова молба, да измени иска по основание в първото съдебно заседание, като следва да бъде съобразено и обстоятелството, че не е могъл да се снабди и запознае с протокола от ОС в срока по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Оспорва основният извод на апелативния съд, че свикването на ОС, вкл. разгласяването на поканата е съобразено с устава и закона. Излага доводи за необоснованост на изложените мотиви, че в допустимо отклонение от чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ в чл.11, ал.2 от устава е уреден друг ред за разгласяване на поканата, който е спазен. Поддържа, че в устава е предвидено, че свикването на ОС се извършва с писмена покана, вкл. нейното съдържание, но не е предвиден ред за обявяване и връчване на поканата, поради което е следвало да се приложи процедурата, регламентирана в чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ. Излага и доводи във връзка с въведените с допълнителната искова молба основания за незаконосъобразност на процесните решения на ОС на ответното сдружение. Моли да бъде отменено решението на въззивния съд и исковете с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ да бъдат уважени. Претендира разноски за трите инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по значимите за изхода на спора правни въпроси:

„1. Допустимо ли е съгласно ГПК ищецът да измени или допълни основанието на иска си след депозиране на исковата молба?;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?;

3. Притежава ли активна процесуална легитимация за предявяване на иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружението на основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ всеки член на сдружението, или единствено този, чиито права са нарушени?;

4. Следва ли разпоредба в устава на сдружение, уреждаща свикването на ОС, да съдържа срок, различен от този предвиден в чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ, а да се приеме, че същата дерогира законовото изискване в частта, в която се приема, че поканата се обявява най-малко месец преди насрочения за събранието ден?“.

Поддържа, че по поставените въпроси решението противоречи на практиката на ВКС: по първия въпрос- на решение №790/29.07.2011г., гр.д. №148/2010г., ІV г.о.; по втория въпрос- на ППВС №1/53г., ППВС №7/1965г., ППВС №1/1985г., ТР №1/2001г., т.д. №1/2000г. на ОСГК и цитираните решения по чл.290 ГПК; по третия въпрос- на решение №239/23.01.2014г., т.д. №511/2012г., ІІ т.о. и решение №169/28.01.2020г., т.д. №1921/2019г., ІІ т.о.; по четвъртия въпрос- на решение №135/10.03.2021г., т.д. №1653/2019г., І т.о.

Ответникът Сдружение „Съюз на българските композитори“, [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговора на жалбата, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искове с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС на ответното сдружение, взети на 08.06.2019г., поради нарушения на закона и устава при свикване на ОС- на първо място, поканата за свикване не е била обявена в регистъра на ЮЛНЦ и не е била поставена на мястото за обявления в сградата съгласно чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ и на второ място, не е бил спазен предвиденият в същата разпоредба 1-месечен срок между решението на УС за свикване на ОС и самото ОС.

За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете са уважени и да ги отхвърли като неоснователни, въззивният съд излага доводи, че в допустимо отклонение от диспозитивната норма на чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ в чл.11, ал.2 от устава на ответника е уреден друг ред за разгласяване на поканата за свикване на ОС – както по отношение на способите за разгласяване, така и по отношение на срока за това. Приема, че след изменението на ЗЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.79/2006г. предвиденият в чл.26, ал.3 ред за оповестяване на поканата вече не е императивно изискване, тъй като е уредена възможност уставът на сдружението да предвиди друго, като това друго може да касае както мястото на обявяване /РЮЛНЦ и/или мястото за обявление в сградата на управлението/, така и времето за публикуване или поставяне на обявлението /минималният срок от 1 месец преди насрочения ден за общото събрание/. Решаващият съдебен състав счита, че в чл.11, ал.2 от устава на сдружението /изм. на ОС на 28.06.2014г./, действащ към 08.06.2019г. е предвиден различен ред за оповестяване на поканата - свикването на ОС се извършва с писмена покана с посочено съдържание и приложения към нея, която не се обнародва в ДВ. Излага аргументи, че тази редакция на устава е от 2014г. и е била съобразена с редакцията на чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ от ДВ, бр.79/2006г., поради което следва да се адаптира спрямо последващото изменение от ДВ, бр.74/2016г., заменящо обнародването в ДВ с обявяването в РЮЛНЦ. С оглед изложеното намира, че уставът изключва обявяването на поканата в РЮЛНЦ, а доколкото вторият предвиден начин на разгласяване в чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ /поставяне на обявление в сградата на управлението/ е обвързан кумулативно с първия способ /обявяването в РЮЛНЦ/, изрично изключен с устава, то следва да се приеме, че този втори способ също е бил имплицитно изключен. Апелативният състав стига до извод, че при липсата на други предвидени в устава способи за разгласяване и доколкото е посочено свикване с „писмена покана“, следва да се приеме, че тази писмена покана следва да се разгласи чрез индивидуално връчване /съобщаване/ до всеки от членовете на сдружението, като уставът не ограничава техническото средство за това. Намира, че е дерогиран и 1-месечният срок по чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ, доколкото той е свързан само с регламентираните в закона способи за разгласяване, изключени от чл.11, ал.2 от устава, който не предвижда подобен срок.

Като приема, че е дерогирана цялата разпоредба на чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ, респ., че тя неприложима към разгласяването на поканата за процесното ОС, проведено на 08.06.2019г., въззивната инстанция намира, че атакуваните решения на ОС не са незаконосъобразни на посочените в исковата молба основания, а извън предмета на иска е проверката на други неизтъкнати от ищеца пороци в рамките на преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.

Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на първите три въпроса не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са обусловили изхода на спора. Въззивният съд не е обсъждал, респ. не е отрекъл възможността в първото съдебно заседание да бъде изменен иска по основание, а е изложил подробни мотиви, че предмет на делото са конститутивни искове с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на Общото събрание на ответното сдружение, като различните наведени от ищеца основания за незаконосъобразност на оспорваните решения на ОС водят до обективно съединяване на претенциите по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, а произнасянето на съда по пороци които не са релевирани в преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ е недопустимо. Решаващият съдебен състав е съобразил, че при липсата на спор, че ищецът е присъствал при вземане на решенията, този срок е 1-месечен от провеждането на ОС. Приел е, че исковата молба е подадена на 08.07.2019г., т.е. в срока по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, като в нея са посочени като основания, водещи до незаконосъобразност на процесните решения нарушения при оповестяването на поканата за ОС /поканата за свикване не е била обявена в РЮЛНЦ и не е била поставена на мястото за обявление в сградата, където се намира управлението на сдружението и не е бил спазен предвиденият в същата разпоредба 1-месечен срок от решението на УС за свикване на ОС до самото ОС/. Предвид изложеното и при отчитане на обстоятелството, че останалите оплаквания за незаконосъобразност, са наведени след изтичане на преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, въззивният съдебен състав е стигнал до извод, че е недопустимо да бъдат разглеждани.

Вторият и третият процесуалноправни въпроси са поставени във връзка с оплакванията на касатора за необсъдени доводи на ищеца, необоснованост на изводите на съда за законосъобразно свикване на ОС на ответното сдружение и незаконосъобразно изключване на възможността да се навеждат оплаквания за пороци в процедурата по уведомяване за ОС на други членове на сдружението. На първо място, въззивният съд е определил ясно предмета на спора и във връзка с него е изложил мотиви както по отношение на наведените оплаквания за нарушения на закона при разгласяването на поканата за ОС, така и по отношение на оплакването за неспазване на 1-месечния срок по чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ. Несъгласието на касатора с изводите на решаващия съдебен състав, както и твърдяната необоснованост на обжалваното решение, не представляват основание за допускане на съдебния акт до касационен контрол. На следващо място, изложените мотиви, че ищецът не е легитимиран да се позовава на нарушения на чужди права предвид забраната по чл.26, ал.4 ГПК, не са обуславящи за изхода на спора, тъй като основният аргумент за неоснователност на предявените искове е липсата на твърдените в исковата молба нарушения на чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ.

Последният материалноправен въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, респ. е значим за изхода на спора, поради което отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него не е обоснована допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение на ВКС, І т.о. по т.д. №1653/2019г. дава отговор на въпроса за съдържанието на поканата за свикване на ОС на сдруженията с нестопанска цел, но не и за реда за нейното разгласяване. Касаторът се позовава само на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК /противоречие с практиката на ВКС/, като не излага доводи за значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, нито съображения за очевидна неправилност на обжалваното решение /чл.280, ал.2, пр.3 ГПК/.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд