Определение № 184 от 06.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1309/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. Б. П. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №2520 от 18.11.2019 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №588/2019 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 22.07.2018 г. по гр.д. №5611/2017 г. на СГС, за отхвърляне на иска на същата срещу ЗД „Бул Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между 28 000 лева до размера от 40 000 лева-частично предявен иск от общо 120 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 12.01.2016 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК,. Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата, виновно причинено от водача на лек автомобил, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество са причинени травматични увреждания на пострадалата ищца. От приетия констативен протокол за настъпило ПТП и показанията на съответния свидетел са счетени за установени по делото елементите от фактическия състав по чл.45 ЗЗД относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Съдът на база заключението на в.л. по СМЕ е приел, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: скъсване на връзките на колянната става, което е наложило извършване на операция и носенето на ортеза в продължение на 39 дни и провеждането на съответната рехабилитация. Цялостното възстановяване е с период от 138 дни. При прегледа от в.л. е установени остатъчни последици: криптации и ограничена пълнота в движението на коляното, които с времето ще отзвучат. С оглед изложеното и при отчетена възраст от 47 г. към датата на увреждането и данните за преживян психически стрес от страна на пострадалата, искът е счетен за неоснователен над размера от 28 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора въпроси, базирани на оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила: необсъждане на критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/и значението на по-високите нормативни лимити на размера на обезщетенията и неоснователно допускане на двама вместо трима свидетели на ищцата. Твърди се противоречие по тези въпроси на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. Навежда се и необоснованост на изводите на съда за благоприятната прогноза относно отшумяването на остатъчните явления от физическата травмата, нанесена на ищцата. В случая, така формулираните въпроси не отговарят на критерия за качеството „обусловавящи изхода по спора“ по следните съображения: въззивният съд е изложил достатъчно мотивирано, въз основа на какви съображения формира правораздавателната си воля по отношение определянето на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Изложените, в мотивите на обжалваното решение, съображения и констатации относно състоянието на ищцата след нанесената травма на колянната става и прогнозата за отшумяването на последиците се основават на обясненията на в.л.-травматолог. Размерът на конкретното обезщетение е определен при обсъждане на критериите за това, съгласно постановките на цитираното ППВС. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че нормативно определените лимити на обезщетенията за неимуществени вреди,дължими от застрахователите на ГО на водачите на МПС имат само спомагателен характер, относно обществено-икономическото положение през съответните периоди. Следователно отговорите на така поставените въпроси не биха имали за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на увеличаване на размера на обезщетението. С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация само в посочената част, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК/ ред ДВ бр.86/2017 г./-противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС. Налице е постъпила от страна на касатора и ЧКЖ срещу същото въззивно решение, в частта, с която съдът е потвърдил по ЧЖ от същата страна първоинстанционното определение, с което СГС се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК, като е намалил на основание чл. 78 ал.5 ГПК, само частично размера на адв.възнаграждение за процесуално представителство на ответното дружество, до размера на 4000 лева и е присъдил, в тежест на ищцата пропорционално като разноски сумата от 1 191,13 лева, съобразно отхвърлената част от иска,. В изложението на основанията за допускане до касация се навеждат въпроси за критериите, по които съдът прави преценка за фактическата и правна сложност на делото при произнасяне по възражение по чл.78 ал.5 ГПК, за необосноваността на изводите на съда относно това,че процесуалният представител на ответното дружество е регистриран по ЗДДС и за това, следва ли последният факт да бъде обявен за служебно известен. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че и така поставените въпроси са по правилността на обжалвания акт, а не по тълкуването на правна разпоредба, с цел изясняването на съдържанието на конкретна правна норма в нея и прилагането й към конкретния правен спор. Следователно не е налице основание за допускане до касация по ЧКЖ, с оглед липсата на първата обща предпоставка за това, уредена в чл.280 ал.1 ГПК. Водим от изложеното, съдът