Определение № 767 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4017/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3279 от 12.08.2013 г. по ч. гр. д. № 1369/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9903 от 25.06.2013 г., постановено по гр. д. № 311/2010 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционният акт на основание чл. 251, ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане подадената от дружеството - настоящ жалбоподател, молба за тълкуване на решение № 2967 от 06.07.2011 г., постановено по гр. д. № 311/2010 г. на ВРС. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а в изложението си твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и е свързан с възможността да се иска тълкуване на основание чл. 251, ал. 1 ГПК, без това да е в противоречие с чл. 251, ал. 2 ГПК, когато е налице формално изпълнение на постановеното съдебно решение. Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] не взема становище в законоустановения едноседмичен срок за отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Производството по гр. д. № 311/2010 г. на Варненски районен съд е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма], с искане да се осъди ответника да освободи търговско място № 536 с площ от 266,05 кв. м., находящо се в [населено място], на пазар „Централен” /Колхозен/ и предаде държането на същото на ищеца. С решение № 2967/06.07.2011 г. по гр. д. № 311/2010 г., Варненски районен съд на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е осъдил [фирма] да предаде държането върху описаното търговско място, находящо се на пазар „Централен” /Колхозен/, [населено място]. С протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 28.05.2013 г. на ЧСИ С. Д., по изп. дело № 201271804002657, взискателят [фирма] е въведен във фактическо владение на посоченото търговското място. Релевираната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице в случай, при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния - чл. 5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго - чл. 124, ал. 1 ЗСВ. Поставеният от жалбоподателя въпрос не попада в т. 3 на цитираната разпоредба на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нормата на чл. 251 ГПК не съдържа неясна или противоречива разпоредба, касаеща тълкуването на постановените съдебни актове. Постановеното от Районен съд [населено място] решение № 2967/06.07.2011 г. по гр. д. № 311/2010 г. е изпълнено изцяло, защото видно от петитума на исковата молба, съобразно договора за наем, сключен между страните и неоспорен от същите, такъв е и диспозитивът на решението по иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД и издаденият въз основа на него изпълнителен лист. Проведеното изпълнително производство е приключило с протокола за въвод на взискателя [фирма], [населено място] във фактическо владение на търговско място № 536 с площ от 266,05 кв. м., находящо се в [населено място], на пазар „Централен” /Колхозен/. След като решението е изпълнено изцяло, съгласно чл. 251, ал. 2 ГПК, правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] молба от 28.05.2013 г. за тълкуване на решението по гр. д. № 311/2010 г. на Варненски районен съд. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение