Определение № 8433 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7338/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С., гражданин на Сирия срещу Определение № 27353 от 07.07.2026 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 8291/2026 г., с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка УРИ № 5392 ПАМ-335 от 22.06.2026 г., издадена от началник на отдел „Миграция”, СДВР за принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция „Миграция” – МВР за срок не повече от 6 (шест) месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като жалбоподателят има нужда от специализирана медицинска грижа за влошеното му здравословно състояние. Като ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК сочи обстановката в държавата по произход - Сирия. Допълнително излага аргументи, че няма основание да се приеме, че при освобождаването му от СДВНЧ има риск да се укрие. Ответникът – началникът на отдел „Миграция”, СДВР, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на М. С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка УРИ № 5392 ПАМ-335 от 22.06.2026 г., издадена от началник на отдел „Миграция”, СДВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-1201/01.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в специални домове за временно настаняване на чужденци и техните звена и за организацията и дейността им, жалбоподателят е принудително настанен в СДВНЧ при Дирекция „Миграция” – МВР за срок не повече от 6 (шест) месеца. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал изпълнението на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, поради което с обжалваното определение е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Определението е правилно. Процесната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 ЗЧРБ. Съгласно чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ приложената с нея принудителна административна мярка подлежи на предварително изпълнение. Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на административен акт, освен ако не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. Основание за това е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като вредата може да бъде причинена само от нови обстоятелства, които са настъпили след издаването на административния акт. В случая като ново обстоятелство се сочи обстановката в държавата по произход. Това обстоятелство правилно е преценено от съда, че не попада в хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) принудителни административни мерки „отнемане правото на пребиваване”, „връщане”, „експулсиране” и „забрана за влизане в страната” не се привеждат в изпълнение до приключване на производството по ЗУБ с влязло в сила решение. Процесната принудителна административна мярка няма за пряка и непосредствена последица връщане в държавата по произход, поради което обстоятелствата относно съществуващата обстановка в Сирия са неотносими към настоящия спор. Правилно също така съдът посочва, че изложените доводи от жалбоподателя във връзка с принудителното задържане не са основание да се спре изпълнението на заповедта, която го разпорежда, защото законът е допуснал такова ограничаване при определени условия и дали те са налице се решава с оспорване законосъобразността на самата заповед. Твърдението за влошено здравословно състояние на лицето за първи път е изложено в частната жалба и не е подкрепено с доказателства. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение