Определение № 100 от 17.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния й представител Г. Н.-старши инспектор в ТО-Благоевград, при ТД София на КПКОНПИ срещу въззивното решение № 10217 от 8.3.2021 г, постановено по гр.дело № 5798/2019 г на Апелативен съд-София, Гражданско отделение, 8 състав, с което предявените искове са отхвърлени.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, респ.отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени със следващите се от това законни последици.

Ответниците по касационната жалба Д. Х. Д. и М. Д. Х. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв.П. М. от САК.Подържат, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендират разноски, сторени в настоящото производство пред ВКС в размер на 1000 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

От данните по делото се установява следното:

С решение № 19/21.1.2015 г на КПНПИ е образувано производсто за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от двамата ответници Д. Х. Д. и М. Х. Д..Проверяваното лице Д. е привлечено като обвиняем за това, че в периода 1.12.09 г-31.3.2010 г е избегнал плащането на данъчни задължения, като е потвърдил неистина и е затаил истина в подадени справки-декларации по ЗДДС, което престъпление попада в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 от ЗОПДНПИ /отм/.Предмет на спора е налице ли е значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, както се подържа от ищеца, както и законността на доходите и начина на връщане на кредитните средства от страна на ответницата, за която се подържа, че не разполага със средства да погасява дълга към кредитната институция.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, като е навел касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК:

1.Неподаването на ГГД по ЗОДФЛ и недекларирането на получените доходи от продажба на дружествени дялове, следва ли да се приемат за неполучени доходи от продажба на дружествени дялове, ако същите не са декларирани пред НАП и не са подавани ГДД по ЗОДФЛ.

2.Следва ли да се кредитират свидетелски показания за неплащане на цена по договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, при наличие на писмен документ, в който страните са декларирали, че са закупили дяловете.

3.Средства с неустановен законен източник, участващи във формирането на данъчната основа, за които органите на НАП са установили, че са с недоказан произход, следва ли да се считат за законоустановен доход по смисъла на чл.ЗОПДНПИ /отм/, респ.ЗПКОНПИ.

4.Ирелевантни ли са за формиране на печалбата източниците на внесените средства, които влияят върху формирането й

5.Допустимо ли е само със свидетелски показания да се установяват приходи по смисъла на ЗОПДНПИ /отм/, респ.ЗПНОНПИ, без за тези обстоятелства да са налице писмени доказателства.

6.Следва ли да се приеме за установен като законен доход, такъв който е получен от незаконен източник, ако същият след установяването му от надлежните органи е обложен с данък и е заплатен на държавата.

Въз основа на изложеното по горе, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното:

Образувано т.д.№ 4/21 г на ОСГК на ВКС следните въпроси:

1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР

на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на

несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ,

получените от проверяваното лице парични средства с неустановен

законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие

отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник

на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в

патримониума на лицето в края на проверявания период?

2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на

държавата паричната равностойност на получените суми с

неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и

впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е

установен законен източник на средства за придобиването му, в

случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на

проверявания период и не е установено преобразуването им в друго

имущество?

Настоящият касационен състав намира, че разрешаването на поставените в касационното изложение въпроси №№ 3 и 6 има значение за крайния изход на спора.Тези въпроси пападат в предмета на образуваното тълкувателно дело, поради което производството по същото следва да бъде спряно до приключването му

Поради което ВКС, Четвърто ГО