Определение № 2082 от 23.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 955/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу определение № 97 от 08.02.2024г. по възз.ч.т.д. № 670/2023г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 1170/20. 08.2023г. по т.д. № 380/2023г. на ОС - Варна за прекратяване на производството по делото в частта по предявените установителни искове за прогласяване нищожността на постановление за възлагане на недвижим имот от 02.05.2023г. и протокол за обявяване на купувач от 27.04.2023г. по воденото между ответниците изп.д.№ 7/2023г. на ЧСИ Ст.Я..

Според частния касатор въззивният съд не е взел предвид изложените от него аргументи и не е отчел спецификата на казуса. Намира, че не са изложени обосновани мотиви за недопустимостта на исковете, съответно изложените съображения са неправилни. Счита, че в случая следва да се приложи по аналогия т.3 от ТР № 4/11.03.2019г. по тълк.д.№ 4/2017г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения искането е за отмяна на обжалваното определение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поддържани едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е да се иска обявяване на недействителност на актове на ЧСИ в рамките на образувано изпълнително производство?

2. Допустимо ли е да се иска обявяване на недействителност на постановление за възлагане на недвижим имот и протокол за обявяване на купувач по публична продан?

3. Може ли да бъде поискано обявяване на недействителност на актове на ЧСИ по симулативен изпълнителен процес при несъществуващо материално изпълняемо право?

Само основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е поддържано по въпроса:

4. Допустимо ли е да се иска обявяване на недействителност по отношение на правни действия?

Само основанието по т.3 е поддържано по въпроса:

5. По отношение на кои актове и действия на ЧСИ може да бъде предявен иск за обявяването им за недействителни?

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото приема следното:

С обжалваното определение, въззивният състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че съединените установителни искове за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане и протокол за обяване на купувач са недопустими. Този извод е обоснован с преценка на въведените от ищеца твърдения за общо намерение на ответниците, участници в изпълнителния процес, за увреждане. Счел е, че тези твърдения нямат значение за процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителната сила на издадения изпълнителен лист до неговата отмяна или обезсилване, а недействителни биха били само тези актове на съдебния изпълнител, които са издадени извън компетентността му и в нарушение на изискванията за форма, но не и постановените при други процесуални нарушения. Намерил е, че въведените от ищеца твърдения касаят материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, която обаче е предмет на производството по делото в останалата му част и са извън съдебения контрол за допустимост на предявените установителни искове за нищожност. Освен това, въззивният съд се е позовал т.1 ТР №4/2017г. на ОСГТК на ВКС, приемайки, че ищецът няма правен интерес от отричане валидността на който и да е от актовете на съдебния изпълнител, ползващи „мнимия взискател“, тъй като, за да отпаднат последиците от възлагането при публична продан е достатъчно отричането в исков процес на вземането на „мнимия“ взискател.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Както е изяснено в мотивите към т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, извън хипотезите на чл.280, ал.2, предл.1 и 2, допускането на касационно обжалване е обвързано от посочените от касатора основания. Общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК). Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос, като касационният съд не може да го изведе от изложението, а може само да го уточни и конкретизира. Даденото нормативно тълкуване е приложимо и в производството по частни касационни жалби по чл.274, ал.3 ГПК.

Поставените от частния касатор въпроси не са значими за крайния изход на делото в смисъла, изяснен с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са общо и хипотетично формулирани и, с изкл. на въпрос № 2, не съответстват на спецификата на спора, която е за действителността на постановление за възлагане и протоколза обявяване на купувач. Поставените въпроси не съответстват и на изложените от въззивния съд мотиви. С тях не е отречена допустимостта на исковете за нищожност на постановлението за възлагане и протокол за обявяване на купувач, поради симулативност на изпълнителния процес. Изводът за недопустимост на установителните искове за нищожност е основан на преценката на въззивния съд на въведените от касатора твърдения, приемайки, че тези твърдения не касаят процесуалната, а - материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. Правилността на тези изводи на въззивния състав е извън предмета на селективната фаза на касационното производство, съответно не може да обоснове допускането на обжалване.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.,