Определение № 1556 от 11.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 715/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Касационната жалба е подадена от М. А. К. – П. чрез процесуалния й пълномощник - адв. Я. Д. срещу решение № 1376/28.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 1481/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260314/17.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1710/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 29-ти състав, за отхвърляне на предявения от касаторката срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени травматични увреждания, в резултат на осъществено на 14.10.2020 г. в [населено място] ПТП по вина на водача на автобус „Ютонг“ с ДК [рег.номер на МПС], чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че липсва виновно и противоправно поведение на водача и е налице случайно деяние. Твърди, че от изслушаната експертиза е доказано, че причината за произшествието е фактът, че водачът е задействал системата на автобуса за аварийно спиране, което е довело до падането на пътничката на пода на превозното средство. Противопоставя се на кредитирането на показанията на свидетелите за неизвестен автомобил, отнел предимството на автобуса, като сочи, че единият свидетел е водачът на самия автобус, а показанията на св. В. са неточни и дадените от нея по административната преписка се различават от тези пред съда. Поддържа, че тези обстоятелства не са изследвани подробно от автотехническата експертиза. Сочи, че за въпросното ПТП е съставен АУАН и наказателно постановление, влезли в сила, които макар да нямат задължителната сила на присъдата, е следвало да бъдат съобразени от съда. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като поставя следния въпрос: „Кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане?“ Ответникът по касационната жалба – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е подал отговор от 29.03.2024г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения, като претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел, че от констативния протокол за ПТП с пострадали лица № К-520/14.10.2020 г., съставен по административно-наказателната преписка № 20-4332-018987/23.10.2020 г., разпита на свидетеля очевидец - водачът на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. [рег.номер на МПС], разпита на свидетелката В. Д. В. – пътник в автобуса, както и от неоспореното от страните основно и допълнително заключение на САТЕ се установява, че на 14.10.2020 г. автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от свидетеля Н. Б. К. се движел по маршрутна линия 73 от[жк]към[жк]. В автобуса правостояща пътувала ищцата, като се държала за метална вертикална дръжка между първата и втората врата. Автобусът се движел по [улица]върху дясната пътна лента с посока от [улица]към [улица]и в района на кръстовището с [улица], където булевардът се състои от две платна, разделени с две непрекъснати линии, неустановен лек автомобил се е движил в лявата пътна лента в същата посока като автобуса. САС е счел, че водачът на неустановения автомобил предприел навлизане върху дясната пътна лента, пред автобуса, а водачът на автобуса е реагирал със задействане на спирачната система с авариен режим, за да предотврати настъпване на удар с лекия автомобил, като е реализирал отрицателно ускорение 5 м/сек., при което е възникнала инерционна сила, която е въздействала върху тялото на ищцата, в следствие на което тя е изгубила равновесие и е паднала върху пода на салона на автобуса. САС е приел, че в пряка причинна връзка от така описаното по-горе произшествие, ищцата е получила закрито счупване на дясната лопатка, довело до затруднение на движенията на десния горен крайник до два месеца и фрактура на 9-то ребро в дясно по вертебралната линия, причинило разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата е била прегледана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като не са били установени костни увреждания, поради което след прегледа е освободена от болницата за амбулаторно лечение. Поради засилили се болки, на 16.10.2020 г. ищцата отново посетила болничното заведение, като десният горен крайник е бил обездвижен с мека превръзка към гръдния кош. Ищцата е провела амбулаторно лечение с болничен отпуск и назначени обезболяващи средства. Фрактурата на дясната лопатка е зараснала за срок до 30 дни, след което е започнало раздвижване на десния раменен пояс, на дясната раменна става и движенията на дясната лопатка. Счупеното 9-то ребро е зараснало за срок от 25 дни, след което е започнало провеждане на дихателна гимнастика до възстановяването на пълния витален капацитет. Общо лечебният и възстановителен период на двете увреждания е приключил за общ срок до два месеца, като най-интензивни болки ищцата е търпяла непосредствено след злополуката, през първите 2-3 седмици и около 2-3 седмици по време на проведената начална рехабилитация на дясната раменна става, лопатката и дихателната гимнастика. САС е кредитирал е показанията на свидетеля П. П. – син на ищцата, във връзка с претърпените болки и страдания. Въззивният съд е счел, че е безспорно, че към 14.10.2020 г. за водача на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. [рег.номер на МПС], е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна от 20.03.2020 г. до 19.03.2021 г. Посочил е, че на 05.11.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред ответника, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 05.02.2021 г., не й е определено и изплатено застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Софийският апелативен съд е приел, че липсва виновно и противоправно поведение на водача на автобуса, тъй като от доказателствата по делото, включително и свидетелските показания на очевидеца В. Д. В., се установява, че настъпилото произшествие се дължи и се намира в пряка причинна връзка с виновното поведение на водач на неустановен лек автомобил. Съдът е кредитирал свидетелските показания, тъй като кореспондират напълно с показанията на водача на автобуса, и при съобразяване на обстоятелството, че между двамата свидетели не съществува никаква връзка и познанство. Въззивният съд е приел, че деянието е случайно, тъй като водачът на моторното превозно средство не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и да ги предотврати. Въззивният съд е приел, че застрахованият водач се е движил правомерно в дясната лента за движение, с разрешената за конкретния пътен участък скорост съобразно нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Приел е, че причина за инцидента е поведението на водач на неустановено МПС, който движейки се в лявата пътна лента в посоката на автобуса, неправомерно и в нарушение на задълженията си по чл. 25, ал.1 от ЗДвП, предприел маневра за преминаване от лявата в дясната лента за движение, навлизайки внезапно пред автобуса, без да се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение. САС е приел, че опасността за движението е своевременно възприета от застрахования водач и в изпълнение на неговото задължение съобразно нормата на чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, застрахованият водач е изпълнил това като е предприел маневра за аварийно спиране. Въззивният съд се е позовал на обясненията на вещото лице инж. Т. по време на разпита му в открито съдебно заседание на 17.03.2022г., че във всички случаи, водачът на автобуса не е имал възможност за по-плавно спиране. С оглед горното САС е приел, че застрахованият при ответното дружество водач на автобус в нито един момент не е допуснал с поведението си нарушение/я на задължение/я, установено/и в ЗДвП, поради което липсва виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили телесните увреди за ищцата, като предвид липсата на такова и доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента, то за ответното дружество не е възникнало и задължение да определи и изплати застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. С гореизложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. Съгласно чл. 280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно правните въпроси, по който иска допускане на касационно обжалване, тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. ВКС не е длъжен и няма правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Касаторката в изложението си е посочила един въпрос, който е следният: „Кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане?“. Същият е теоретичен и общ, като не се установява да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на виновния водач и поради това е приложима практиката на ВКС, включително посочената от касатора, че ищецът следва да установи противоправното деяние, вредите и причинната връзка, а вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Въззивният съд не се е отклонил от константната практика относно доказването на фактическия състав на непозволеното увреждане, а е приел, че липсва противоправно деяние, тъй като е счел, че водачът на автобуса в нито един момент не е допуснал с поведението си нарушение/я на задължение/я за действие или бездействие, установено/и в ЗДвП, поради което липсва противоправно поведение. САС е счел, че водачът на автобуса е предприел спасителна маневра, а причина за ПТП е внезапното преминаване на неизвестен автомобил в лентата за движение пред автобуса. Настоящият съдебен състав намира, че не противоречи на практиката на ВКС и възприетото от въззивния съд относно механизма на процесното ПТП, като са неоснователни доводите на касаторката, че съдът е игнорирал акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Налице е константна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II т.о., решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на IV г. о. и мн. др., съгласно която макар да са официални документи, актовете на органите на досъдебното производство не представляват необоримо доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното/административното производство и отразяват мнението на съответния орган и нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК, обвързваща доказателствена сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд, съответно приравнените на същата актове, и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактическият състав на непозволеното увреждане подлежи на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същия вече са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. административно-наказателното производство и гражданският съд не е обвързан от тях. В случая въззивният съд не е процедирал в противоречие с горепосочената практика, тъй като доказателства са събрани непосредствено пред съда и от съвкупния им анализ се установява, че водачът на автобуса не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а причина за настъпилия пътен инцидент е поведението на водача на неустановения лек автомобил. С оглед гореизложеното съдът намира, че не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Доводите на касаторката за неправилност на фактическите и правните изводи на въззивната инстанция биха били относими към твърдяната неправилност и необоснованост на акта в хипотезите на чл. 281 от ГПК, но не и във фазата на селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал.1 от ГПК. ВКС намира и, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на касаторката не се следват разноски. Ответникът е представляван от юрисконсулт и е заявил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което като съобрази че процесуалното представителство се изразява в подаването на отговор на касационната жалба, съдът намира, че следва да се присъди сумата от 150 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.