Определение № 81 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. П. П. частна жалба срещу определение № 168 от 24.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 3893 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11-ти състав, с което е потвърдено решение № 265523 от 26.08.2021 г. по гр.д.№ 13439 от 2021 г. на Софийския градски съд, I ГО в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено на основание чл.130 ГПК производството по предявения от Д. П. П. срещу С. И. И. отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за нищожност и неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.

Като основания за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.3 от ППВС № 1 от 1953 г./ по въпроси, касаещи допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост и необходимостта за мотивиране на съдебния акт на въззивния съд, чрез излагане на пълни, точни, ясни и убедителни мотиви.

Освен това се твърди, че обжалваното определение е нищожно като противоречащо на свръхповелителни и повелителни правни норми, постановено от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписано /решение № 107 от 1956 г. на ОСГК на ВС и решение № 905 от 1958 г. на ВС, I г.о. и т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Не на последно място се твърди и че обжалваното определение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационнното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 01.04.2022 г. пълномощникът на ответника по частната жалба С. И. И. оспорва същата. Моли определението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано до касационно обжалване, а ако бъде допуснато- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 03.02.2022 г., а частната жалба е подадена на 07.02.2022 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в конкретния случай ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с факта, че е придобила собствеността върху процесния имот по давност. Доказателства за това обаче не са събрани по делото. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на евентуалния отрицателен установителен иск, при положение че с първоначално предявения иск по чл.72, ал.1 ЗС във връзка с пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ ищцата по същество признава правото на собственост на ответника върху процесния имот и претендира само за направените от нея в този имот подобрения. Според съда, тъй като ищцата не е доказала правния си интерес от предявяване на иска /чрез посочване и събиране на съответни доказателства за наличието на свое защитимо материално право/, производството по предявения от нея отрицателен установителен иск за собственост правилно е било прекратено от първоинстанционния съд.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това определение, поради следното:

1. Няма противоречие между обжалваното определение и Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост. В това ТР е прието, че интерес от отрицателен установителен иск за собственост може да е налице в няколко различни случая: а/ когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, б/когато цели да защити фактически състояния, например смутено /но не отнето/ владение преди да са изтекли 6 месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик, в/ когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той трябва да установи наличие на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.

Напълно в съответствие с приетото в горепосоченото тълкувателно решение, въззивният съд е приел, че производството по предявения от ищцата отрицателен установителен иск за собственост правилно е било прекратено от първоинстанционния съд, тъй като ищцата не е доказала правния си интерес от предявяване на иска, чрез посочване и събиране на съответни доказателства за наличието на свое защитимо материално право.

2. Няма противоречие между обжалваното определение и посочената практика на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи собствени пълни, точни, ясни и убедителни мотиви към съдебния акт. Видно от обжалваното определение, напълно в съответствие с практиката на ВКС и ВС, съдът е изложил пълни и ясни мотиви затова защо приема, че предявеният от ищцата отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес.

3. Обжалваното определението не недопустимо, нито нищожно, както твърди жалбоподателката- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК: Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

4. Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допускано.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по частната жалба направените от него разноски за адвокат по делото в размер на 400 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение