Определение № 2592 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. Б. и А. А. Б., срещу въззивно решение № 1/06.01.2026 г. постановено по гр.д. № 640/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което след отмяна на решение № 182/11.08.2025 г. по гр.д. № 1455/2024 г. на Районен съд - Севлиево, е отхвърлен предявеният от А. И. Б. и А. А. Б. срещу „Спектър - 5” ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 12 444 лв., представляваща обезщетение за ползването в периода от 01.01.2022 г. до 31.10.2024 г. на площ, в размер на 183 кв.м. от собствения на ищците поземлен имот, с идентификатор..... по кадастралната карта и регистри на [населено място], [улица], целият с площ 1315 кв.м. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касаторите, са формулирани следните въпроси: 1. „Собственик на сграда в режим на търпимост, която има характеристика на незаконен строеж, дали притежава и право на строеж /суперфиция/ върху земята, върху която е разположена сградата?“; 2. „Ако се приеме, че собственикът на такава незаконна сграда не притежава право на строеж върху чужда земя, върху която тя е разположена, дължи ли същият обезщетение на собственика на земята за лишаването му от възможността да ползва недвижимия си имот, в случая земята под сградата?“; 3. „Ако със сила на присъдено нещо между същите страни и по отношение на същата сграда ответникът е признат за собственик на процесната сграда, но не по правоприемство, а на първично правно основание — придобивка давност, както и нейния статут на незаконен строеж в режим на търпимост, следва ли това решение да бъде зачетено при последващо производство по чл.59 ЗЗД за определяне на обезщетение за ползването на земята?; и 4. „Допустимо ли е съдът да се позовава на решение по друго дело, но между различни страни, които не са правоприемници, за да признае право на строеж върху незаконна сграда в режим на търпимост, която е придобита от страната на първично правно основание - придобивна давност - след постановяване на същото решение“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК. Изложени са твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие с на ВКС: решение № 293/30.09.2015 г. по гр. д. № 119/2015 г. на IV г. о.; решение № 18/04.02.2016 г. по т. д. № 32/2015 г. на II т. о.; решение № 409/20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на IV г. о.; решение № 193/02.10.2010 г. по т. д. № 1087/2009 г. на II т. о.; решение № 398/06.08.2014 г. по гр. д. № 1933/2013 г. на IV г. о. и др., според които всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка, фактическата власт (владението) можело да се упражнява, чрез различни действия, включително чрез застрояване на имота на собственика: решение № 98/26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6186/2014 г., III г. о. и решение № 409/20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2010 г., IV г. о. Ответникът по касационната жалба „Спектър - 5” ЕООД, [населено място] не е депозирал писмен отговор по делото и не е взел становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна въззивния съд е приел, че искът е предявен от двамата ищци в качеството им на собственици на общо 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта и регистри на [населено място], [улица], целият с площ 1315 кв.м. /съгл. нот. акт № ... том II, рег. № 2416, дело № 281/2020г. и нот акт № ..., том І, рег. № 238, дело № 21/2021г. на Нотариус рег. № 298 Н. К./. В същия имот била разположена промишлена сграда, с идентификатор ....., със застроена площ 367 кв.м., на един етаж, собственост на ответното дружество - „СПЕКТЪР-5” ЕООД. Ответникът придобил правото на собственост на оригинерно правно основание - придобивна давност /решение по гр.д.№ 299/2018 г. на РС- Севлиево, като се снабдил с нот акт № ..., том III, рег. № 7070 дело № 369 от 16.04.2021 г. на Нотариус рег. № 543 П. Д./. Твърденията на ищците били, че сградата, представлявала незаконен строеж, което се установявало с техническа експертиза по гр.д. № 299/2018 г. на РС- Севлиево и била ситуирана така, че било невъзможно пълноценното използване на поземления имот от тяхна страна, поради което ответникът им дължал обезщетение за процесния период, в размер на пазарния наем за ползването на 183 кв.м. от дворното място, представляващи 1/2 идеална част от площта, която сградата заемала от земята под нея. Искът е квалифициран от въззивния съд като такъв с правно основание чл. 59 ЗЗД. За да отхвърли същия като неоснователен, въззивният състав е посочил, че от приложените по делото решения по в.гр.д. № 260/2003 г. на ВТАС и гр.д. № 465/2004 г. на ВКС, ІV г.о., /образувано по иск на А. С. С. и С. А. С. - праводатели на ищците/, било установено, че процесната сграда построена в имота на ищците е трайно закрепена, няма характер на временно строителство и е узаконяема. Целият терен на завзетия имот, включително и тази част от него, върху която кооперацията, респ. държавата построила сгради след одържавяването подлежала на реституиране, но правоимащите не могат да претендират заплащане на обезщетение за тази част от земята, върху която е построена сградата, тъй като ползването й не е без основание, а като суперфициар по силата на закона в чуждото място. Това право било безсрочно и включвало правото на собственика на сградата да държи последната в чуждия имот, да я ползва според предназначението й и да има достъп до нея. Т.е. ищците можели да търсят обезщетение, само ако собственикът на сградата превишавал правата си. В случая такива твърдения по делото не били наведени. Не били посочени никакви нови факти и обстоятелства, които да променят приетото от съдилищата, не се твърдяло ползване извън обема на собственост от ответника. Според въззивния съд прехвърлянето на идеална част от собствеността върху дворното място от А. С. и С. С. на ищците през 2020 г. не променяло обстоятелството, че сградата е трайно закрепена, няма характер на временно строителство и е узаконяема, поради което ищците нямали право на обезщетение за тази част от земята им, върху която била построена сградата /собственост на ответника/. По делото не се твърдяло и не било доказано, че сградата е изградена в нарушение на строителни правила и норми или пречи на нормалното ползване на имота извън законовите норми. Посочено е, че строежът /за които било издадено Удостоверението за търпимост/ е бил допустим по правилата и нормативите и по действащите разпоредби към момента на изграждането му, не подлежи на премахване и забрана за ползване, и може да е предмет на прехвърлителни сделки. Прието е, че без връзка с делото е обстоятелството, че с нот. акт № .../25.02.2025 г. сградата била продадена на трето лице, тъй като продажбата била извършена извън периода, за който се претендирало обезщетение по делото. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените в изложението към касационната жалба въпроси не могат да обусловят достъп до касация. По първите два въпроса: Относно възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж, в решение № 60087/28.06.2021 г. по гр.д. № 3984/2020 г. на ВКС, II г.о., е даден отговор, че незаконният строеж, а това означава и търпимият строеж /какъвто е процесния/, е годен обект на вещни права и може да бъде придобиван по всички уредени в закона придобивни способи. В случая не е било спорно между страните, а и е прието от въззивния съд е, че собствениците на терена, са различни собственика на постройката в него /с влязло в сила решение по гр.д. № 299/2018 г. на РС- Севлиево, със сила на пресъдено нещо е бил разрешен спорът между праводателите на ищците и ответното дружество по отношение на правото на собственост върху сградата и придобивното основание/. Притежаването на право на собственост върху постройка, отделно от собствеността върху земята, имплицитно включва и притежаване на право на строеж за сградата. В този случай, съгласно чл. 64 ЗС, собственикът на постройката има право да ползва чуждата земя доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. От своя страна, собственикът на земята не може да извършва такива действия, които ограничават и пречат на правата на суперфициарния собственик. Собственикът на земята не притежава в този случай самостоятелно право да използва нито площта от поземления имот попадаща под сградата, нито частта от същия необходимата за ползването на сградата, нито може да придобие някакви права върху тази част, отричайки правата на собственик на сградата. Той е длъжен да търпи ограниченията, произтичащи от наличието на суперфициарна собственост в имота му. Това изключва правото да търси обезщетение за това, че е били лишен от възможността да ползва частта от недвижимия си имот, свързана с тази суперфициарна собственост. По последните два въпроса: Отхвърлянето на претенциите за обезщетяване в случая е мотивирано от въззивния съд и с правото на собственика на сграда, построена в чужд имот да държи сградата в чуждия имот, да я ползва според предназначението й и да има достъп до нея. При това положение и предвид изложеното по-горе в мотивите, без значение за крайния изход от спора е отговорът на поставените въпроси с №№ 3 и 4 от касатора. Както и да бъде отговорено на същите, това би било без значение за крайния извод на въззивния съд за неоснователност на претенцията на ищците за заплащане на обезщетение, за ползването на частта от собствения им имот от ответника, през процесния период. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение