Определение № 3861 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2857/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.4109/20.02.26 по ч.г.д.№.3951/25 на СГС, ІV Ас., е потвърдено определение №.5426/31.01.25 по г.д.№.413/25 на СРС, 47с., за прекратяване на производството поради процесуална недопустимост. Постъпила е частна касационна жалба от Е. Д. М., в която се твърди, че определението за прекратяване на делото е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт СГС е констатирал, че производството по настоящото дело е образувано пред СРС по предявен от Е. М. срещу Софийски апелативен съд иск за присъждане на 24999лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно задържане в хода на производството по внчд №.279/15 на Апелативния специализиран наказателен съд /с посочен период 1.12.15-27.12.24/. Отразил е, че от извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че към началото на 2025г. ищецът има заведени повече от 1000 дела пред СРС с различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др.), като повече от 99% от делата са с един и същ предмет - иска се обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение и др.), претърпени в различни периоди на увреждане, а за времето 15.09.20-24.11.25 Е. М. е инициирал над 600 първоинстанционни и въззивни граждански производства, вкл. и частни въззивни производства пред СГС; същевременно ищецът не е лишен от достъп до правосъдие по основното му твърдение, изложено в исковите молби по всички дела, че е осъден от ВКС по непредявено обвинение с решение №.242/16.04.20, постановено по кнохд №.1018/19 на ВКС, III НО, НК, ВКС, защото с искова молба от 1.02.22, въз основа на която е било образувано г.д.№.5050/22 по описа на СРС, 125с., той е предявил осъдителен иск срещу ВКС за сумата 23 000лв, представляваща неимуществени вреди от съществено нарушение на общностното право, изразяващо се в осъждане на ищеца по непредявено обвинение по кнохд №.1018/19 на ВКС /след обезсилване на първоинстанционното решение от СГС и връщане на делото за ново разглеждане, то е образувано под номер 23618/24 по описа на СРС, 175с., понастоящем е изпратено на СГС по въззивна жалба и е висящо под №.12666/24 по описа на СГС, II-Вс./. С оглед гореизложеното е намерено, че е налице и очевидна злоупотреба с правото на иск, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимната цел - търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред. Същевременно жалбоподателят сам твърди, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Централен софийски затвор, но в резултат на осигуряването на личното му участие в образуваните съдебни производства това наказание фактически не се изтърпява; така освен че със сезирането на гражданските и административните съдилища с хиляди дела се създават условия за затруднения на същите да изпълняват пълноценно възложените им правораздавателни функции поради ангажиране само с една страна, последната фактически се отклонява от установения режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ с оглед полаганите усилия от съдилищата да гарантират правото й на справедлив процес. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроси относно наличието на идентитет между делата като предпоставка за прекратяване на производство на основание чл.126 ГПК, относно допустимостта на такова прекратяване при изброяване на „множество дела“ без конкретизация на техни номера, страни, предмет, и относно злоупотребата с право. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Налице е безпротиворечива и трайно установена практика на ВКС, съгласно която отводът за висящ процес по чл.126 ал.1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата, като със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения-антиципира се отвода за пресъдено нещо; субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни- противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът, и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца; обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува; разликата в периода на претърпените вреди, за които се претендира обезщетение, изключва обективния идентитет между делата и съответно основанието на чл.126 ал.1 ГПК /опр.№.3063/13.06.25 по г.д.№.1962/25, ІV ГО, опр.№.3580/11.07.24 по ч.г.д.№.2484/24, ІV ГО; опр.№.4137/19.09.24 по ч.г.д.№.2897/24, ІV ГО, опр.№.4921/31.10.24 по ч.г.д.№.3777/24, ІІІ ГО, опр.№.680/12.02.25 по ч.г.д.№.411/25г., ІІІ ГО, и др./. Въззивната инстанция се е отклонила от така установената практика. Приела е, че интересът на жалбоподателя е защитен и той няма такъв от настоящото дело, респективно подадената искова молба съставлява злоупотреба с право, защото вече е завел множество други дела срещу различни ответници с един и същ предмет - като същевременно се конкретизира само едно от тези дела и видно от посоченото, то е срещу ответник, различен от настоящия АС София /ВКС/, и с друг предмет /неимуществени вреди от съществено нарушение на общностното право, изразяващо се в осъждане на ищеца по непредявено обвинение по кнохд №.1018/19 на ВКС/. Видно от изложеното не се установява твърдения и изискуем идентитет между дела, който би могъл да обуслови недопустимост на претенцията и прекратяване на производството предвид императивната разпоредба на чл.126 ГПК. Именно при констатиране на такъв идентитет, при наличие на редовна и конкретизирана искова молба, съдът следва да прекрати по-късно заведеното производството, като евентуални спорове по повод законосъобразността на преграждащото хода на делото определение се разрешават в закрито заседание съобразно чл.278 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното на настоящия етап въззивното определение е незаконосъбразно и следва да се отмени, а делото – да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,