Определение № 3006 от 19.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 821/2024 г.

ВКСI търговско отделение19.11.2024 г.докладчик Тотка Калчева

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 98/20.11.2023 г., постановено по в.т.д.№ 218/2023 г. от Бургаски апелативен съд. УКАЗВА на касатора И. И. Т. – Мосинова, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 40 лв. по сметка на ВКС. Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатор - И. И. Т. – Мосинова, ответник по касационната жалба - “НЕМ – консултинг” ЕООД /в ликвидация/ и трето лице помагач - Й. Е. Мосинова, а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. Т. – Мосинова, [населено място], срещу решение № 98/20.11.2023 г., постановено по в.т.д.№ 218/2023 г. от Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 212/05.07.2023 г. по т.д. № 472/2022 г. на Бургаски окръжен съд и са отхвърлени исковете на касатора против “НЕМ – консултинг” ЕООД (в ликвидация), [населено място], за установяване, че по партидата на “НЕМ – консултинг” ЕООД в търговския регистър с вписване вх. № 20220822153201 са вписани несъществуващи обстоятелства, алтернативно, че вписването е нищожно или недопустимо, а именно: прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът “НЕМ – консултинг” ЕООД не изразява становище по жалбата. Третото лице помагач на дружеството Й. Е. Мосинова, [населено място], оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че ищцата – настоящ касатор е твърдяла в исковата молба, че е наследила по закон 1/3 от притежаваните от едноличния собственик на капитала Е. Д. М. дружествени дялове, а освен това е придобила1/3 от друг от наследниците с договор за покупко-продажба на дялове, като към момента на заявяване за вписване на промени в обстоятелствата не било настъпило прекратяване на дружеството, тъй като е имало отказ да се продължи дейността му само от един от наследниците и желание от другите наследници да я продължат. Ответното дружество и третото лице помагач са поддържали, че е настъпило прекратяване на дружеството поради нежелание на наследника Й. Мосинова с 1/3 от дружествените дялове да се продължи дейността му. Решаващият състав на апелативния съд е приел, че е настъпило прекратяване на дружеството вследствие на кумулативното проявление на следните предпоставки по чл. 157, ал. 1 ТЗ:

смърт на едноличния собственик на капитала;

липса на изрично предвиждане в учредителния акт на дружеството, че то не се прекратява при смърт на едноличния собственик на капитала и

липса на решение на наследниците да продължат дейността на дружеството. Според въззивния съд даденото разрешение в ТР № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, че “... липсата на изявление в посочения смисъл (за продължаване на дейността) води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено.”, се отнасят до хипотези, в които становището на отделните наследници за продължаването на дейността е неизвестно (те са неизвестни или не могат да бъдат открити, или са дезинтересирани или не са изразили становище). В случая са изложени съображения, че състоянието на висящност и очакване приключва в момента, в който стане ясно, че решение за продължаване на дейността не може и няма да се вземе, когато настъпва прекратяване на дружеството на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ. Посочено е, че такава яснота се създава в хипотези като настоящата, при която, от една страна, има вписан управител, а от друга, има ясно изразено, външно обективирано и несъмнено противоречие в позициите на наследниците относно продължаването на дейността на дружеството. Според състава на апелативния съд неяснотата на създаденото състояние на висящност и очакване е правно нетърпимо, поради което към момента на вписването е настъпило прекратяване на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, а ликвидацията е законна последица от прекратяването. Претенцията за установяване, че са вписани несъществуващи обстоятелства, е счетена за неоснователна, както че не е установено нищожно или недопустимо вписване при така заявените фактически основания, поради което исковете са отхвърлени. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя три въпроса по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1.“Дали със смъртта на едноличния собственик на капитала, който не е управител, настъпва прекратяване на дружеството, когато е налице липса на изрично предвиждане в учредителния акт на дружеството, че то се прекратява при смърт на едноличния собственик на капитала, както и при липса на решение на наследниците на едноличния собственик на капитала да продължат дейността на дружеството?“ – поради противоречие с ТР № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, 2.“Може ли по волята на всеки един от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, които искат осребряване на наследените дружествени дялове, да бъде прекратено дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е починал, независимо че част от наследниците не желаят това?“ – поради противоречие с ТР № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, решение № 50127/21.11.2023 г. по т.д.№ 1918/2022 г. на І т.о. на ВКС и 3.“Необходимо ли е наследниците да вземат решение, свързано с дейността на дружеството – дали да бъде продължена или да бъде прекратена и това решение да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството, свързани с промените в подлежащите на вписване обстоятелства по чл.119 ТЗ или е достатъчно един от наследниците да изрази воля за прекратяване на дружеството?“ – поради противоречие с решение № 82/01.07.2009 г. по т.д.№ 820/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение 20/12.07.2019 г. по т.д.№ 1055/2018 г. на І т.о. Настоящият състав на ВКС намира, че поставените въпроси следва да обобщят като въпрос за последиците при смърт на едноличния собственик на капитала в еднолично дружество с ограничена отговорност и установено противоречие между наследниците относно продължаване на дейността на дружеството, който е от значение за спора. По този въпрос не е даден отговор в ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, като същият следва да се изведе от приетите принципни постановки относно прекратяване на дружеството със смъртта на едноличния собственик на капитала и цитираната практика на ВКС. По изложените съображения касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби