Определение № 4043 от 28.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3650/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 6850/23.06.2025 г. на Я. Н. Б., приподписана от адвокат П. Г., срещу въззивно решение № 245/05.06.2025 г. по в. гр.д. № 153/2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК без да формулира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответниците по касация Р. Д. П. и И. Д. П., чрез адвокат З. М., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като я оспорват и по същество. Претендират присъждане на разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1576/13.12.2024 г. по гр. д. № 3210/2023 г. на Районен съд – Пазарджик в обжалваната част, в която са отхвърлени предявените от Я. Н. Б. против Р. Д. П. и И. Д. П. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците, като възложители на строителството на изпълнителя на строежа „Сити стройинвест“ ООД, да преустановят строителните дейности в УПИ *-* в кв. 166 по плана на [населено място] /поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място]/, за да не бъдат премахнати два прозореца, стрехата и рекордоман за външно ел. захранване на жилищния етаж на ищеца и да се съхрани целостта на жилищната сграда. Въззивният съд е приел за установено, че Я. Б. е собственик на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху УПИ *-* в кв.166 по плана на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор ***, ведно с втори етаж с идентификатор ***** от застроената в имота жилищна сграда. На калканната стена на втория етаж от сградата са разположени два броя прозорци, на покрива на жилищната сграда има стреха, а на външната стена - рекордоман за външно електрическо захранване. Ответниците Р. и И. П. от своя страна са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място]/ бивш УПИ *-*/, с площ от 508 кв.м., както и на построения в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с площ 75 кв.м. От представените от община Пазарджик и РДНСК – гр. Пазарджик документи е установенено, че за новостроящата се сграда в имота на ответниците са одобрени проекти, издадено е разрешение за строеж от 19.04.2023 г., заверен е протокол- обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия. При извършена проверка е констатирано, че в съсобствения на ищеца имот е построена триетажна жилищна сграда на имотната граница, като на калканната стена са разположени 4 броя прозорци и рекордоман за външно ел. захранване на жилищната сграда, както и че изградената стреха навлиза в УПИ *-*, собственост на ответниците. Посочено е, че тези елементи пречат на новостроящата се сграда и са изградени в нарушение на чл. 82 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С писмо ищецът е уведомен, че следва незабавно да премахне доброволно прозорците, стрехата и рекордомана, като в случаи че не изпълни това си задължение, то строителната фирма не носи отговорност за изграждането на калканната стена. Установено е, че с решение от 17.11.2022 г. на общински експертен съвет по устройство на територията е приет проект за изменение на план за застрояване и работен устройствен план относно УПИ *-* УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 166 по плана [населено място], с оглед предвиждане на свързано в трите УПИ застрояване. Изработването на проекта е разрешено със заповед на кмета на община и е съобщен на заинтересованите лица. В срока за обжалване е постъпило заявление от ищеца Я. Б., с което той е заявил несъгласието си с „планирането на нова сграда на границите“ на УПИ, тъй като ще бъдат затворени прозорци на етажите на съществуващата сграда, ще бъде унищожена покривната конструкция на същата сграда и ще се компрометира санирането на етажите й. Възражението е прието за неоснователно. Със заповед от 20.01.2023 г. на кмета на община Пазарджик е одобрен проектът на ПУП – изменение на план за застрояване и работен устройствен план относно УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 166. Свидетелят С. Б. разказва, че познава ищеца, живее в близост, като след построяване на новата къща прозорците му са запушени и нямало проветрение, тъй като била долепена до ищцовата. Стрехата му е била отрязана и цялата вода от дъждовете се стичала по стената, която заедно с плочките мухлясали. Свидетелката П. Б., позната на ищеца, е посочила, че прозорците на банята и тоалетната му, съществуващи от 20-30г., са били зазидани от стената на новия строеж, а също така е течала вода през покрива, както и е нарушена стрехата на къщата, поради което по стената течало вода, която избивала вътре в къщата. Т. Д. е свидетелствал, че познава страните, като при среща с Я. Б. го е уведомил, че започва проектиране на сграда в съседния имот, а след това ще започне и нейното изграждане. Съобщил му е още, че подобренията на калканната стена – стрехи и прозорци, могат да бъдат отстранени за сметка на строителя, но получил отказ. Свидетелят Н. П. е заявил, че имал разговор с ищеца преди да започне строителството на сградата, като му е било обяснено, че четирите прозореца, рекордомана на калканната стена и стрехата, навлизаща с 80 см. в имота на П., е необходимо да бъдат премахнати, което може да бъде извършено за тяхна сметка. Свидетелят е посочил, че стрехата е попречила за завършване на сградата. По делото са приети две технически експертизи, от заключенията на които е установено, че по обезсиления КРП на [населено място] от 1965г. поземлен имот с идентификатор ***, с отреден УПИ-*-* в кв. 166, е идентичен с парцел *-* в кв.167, застроен със сграда от основното застрояване и сгради от допълващото застрояване с обслужващо предназначение. Поземлен имот с идентификатор ***, с отреден УПИ-*-* в кв.166, е идентичен с парцел *-* в кв.167, застроен със сграда от основното застрояване и сгради от допълващото застрояване с обслужващо предназначение. Към настоящия момент по отношение на УПИ-*-*, УПИ-*-* и УПИ-*-* в кв.166 е действащ ПУП-ПРЗ от 2007 г. С него е одобрено свързано застрояване, при което сградите от основното застрояване в трите съседни урегулирани поземлени имота се разполагат допрени една до друга на имотните и регулационни граници. Експертът е посочил, че ПРЗ запазва сградата в имота на ищеца и предвижда нови сгради в съседните имоти, всички до три надземни етажа. Одобреният проект за изменение на ПУП от 2023 г. също предвижда запазване на сградата в имота на ищеца от три надземни етажа, като върху нея са предвидени два нови етажа и нови сгради в съседните имоти, всички до пет надземни етажа. Предвидената сграда на пет надземни етажа, разположена на границата към съседния имот с пл. № *, е с трискатен покрив и калканна стена – без корниз или стреха, без отвори за врати и прозорци. Констатирано е, че върху проекта е нанесена поправка в червено от проектанта, като височината е променена до три надземни етажа, а покривът е направен да е кратен и към съседа. Върху външната ограждаща стена на калкана е предвиден направа за отвор за прозорец на първия надземен етаж. С това изменение северната стена на жилищната сграда с идентификатор **** е променена във фасадна. Към настоящия момент по отношение на УПИ *-* северната стена е предвидена за калканна. В допълнителното заключение вещото лице е изяснило, че установените на място повреди по вътрешната мазилка на стените и мозаечния перваз в общата стълбищна клетка не са в причинно-следствена връзка със строежа в съседния имот. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че възраженията за неавтентичност на искането от ответниците за изменение на ПУП и за разминаване на подписите в него и пълномощното, дадено на строителната фирма, се заявяват за първи път пред въззивната инстанция, поради което са преклудирани. Отбелязано е, че с решение № 2032/27.05.2024 г. по адм. д. № 620/2023 г. на АС-Пазарджик е отхвърлена жалбата на Я. Б. против заповедта на кмета на община Пазарджик от 20.01.2023 г. за одобряване на проекта за изменение на ПУП. В цитираното решение е посочено, че не се констатира наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК, не е установено нарушение на материалния закон при нейното издаване, да е издадена с цел различна от предвидената в закона, нито същата да е нищожна. Въззивният съд изрично е отбелязал, че процесната заповед, както и разрешението за строеж от 19.04.2023 г., не са нищожни административни актове, тъй като и двата акта са издадени от компетентен орган в предписаната от закона форма и в рамките на законовите му правомощия, както и при спазване на предвидената в ЗУТ процедура. В резултат на това е прието за неоснователно и преклудираното възражение, че въпросните актове са издадени въз основа на документи с невярно съдържание. За ирелевантно е преценено и възражението, че Я. Б. няма отговор на жалбата си от 01.12.2022 г., подадена до Административен отдел. Прието е, че с действащия застроителен план от 2007 г. за УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 166 е предвидено свързано застрояване и че процесният ПУП-ПЗ и РУП е изготвен в съответствие с него. Последният е съобразен и с определената устройствена зона и показателите по чл. 19 Наредба №7/2003 г., като са спазени действащите правила по ЗУТ. По проекта от 31.08.1972 г. на жилищната сграда е било предвидено да се построи сграда на пет надземни етажа, с трискатен покрив и с калканна стена, без корниз или стреха, отвори за врати и прозорци. С поправката, нанесена върху проекта, е намалена височината на сградата до три надземни етажа и върху външната ограждаща стена на калкана е предвиден отвор за прозорец, но само за първия надземен етаж, без да се засяга втория надземен етаж, собственост на ищеца. Освен това вещото лице е уточнило, че поправката не е одобрена от общината и няма категорични данни кога е направена. С това съдът е обосновал извод, че с процесната заповед от 20.01.2023 г. на кмета на община Пазарджик не се променят показателите за застрояване, заложени в действащия план за застрояване, респ. липсва изменение на действащ план, поради което разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е неприложима и не е било необходимо предвиденото в нея съгласие. Строителните дейности, предприети в имота на ответниците, са законосъобразни и не създават пречки на ищеца за упражняване на правото му на собственост. Съдът е приел, че ищецът няма правен интерес да отстоява наличието на прозорци, отворени на калканната стена към имота на ответниците, тъй като сградата, на чийто втори етаж е разположено неговото жилище, е проектирана без корниз или стреха, без отвори за врати и прозорци. Като неотносими са счетени и възраженията за последващи пукнатини и отвори по стените. Допълнено е, че чл. 82, ал. 1 от Наредба №7/22.12.2003 г. ясно дефинира същността на калканните стени, които изключват отвори, в т.ч. прозорци, издатини, стрехи и рекордомани. В заключение е обобщено, че двата прозореца, стрехата и рекордоманът са незащитими елементи на сградата, тъй като поначало подлежат на отстраняване, доколкото са незаконно изградени на калканна стена. При това положение, със строителството в своя поземлен имот ответниците не създават на ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и не може да бъде ангажирана отговорността им за неудобствата, които ищецът търпи или би търпял заради отстраняването на прозорци, стеха и рекордоман, разположени без правно основание на калканната стена на сградата, в която той притежава жилище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства или от обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва ясно формулиран по смисъла на цитираното тълкувателно решение правен въпрос. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага въззивният съд да се разрешил релевантен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени / ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая липсва поставен от касатора правен въпрос, нито са обосновани хипотези на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетно е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като не се сочи и относима практика на ВКС. Изложението и касационната жалба съдържат само касационни оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл. 281 ГПК, които не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство по предварителна селекция на касационната жалба. Ето защо въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване. Предвид изхода на делото и съобразно чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 ЗВЕРБ, касаторът Я. Н. Б. следва да заплати в полза на ответниците по касация Р. Д. П. и И. Д. П. сторените от тях в настоящото съдебно производство разноски в размер на 613,55 евро - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.