Определение № 353 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 282/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от Л. С. Б. от [населено място] чрез пълномощника й адв. С. М. частна жалба срещу разпореждане от 30.03.2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав по ч.гр.д. № 14572/2010г. с което е върната частната й касационна жалба вх.№ 24773/ 21.03.2011г. срещу постановеното на 23.02.2011г. определение по същото дело в частта му за разноските. Поддържа се в жалбата, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като в постановеното от съда определение от 23.02.2011г. е записано, че подлежи на обжалване. Според жалбоподателката частната жалба е адресирана до ВКС и Софийски градски съд не може да се произнася по допустимостта й. Развити са съображения, че определението в частта за разноските подлежи на триинстанционен контрол. Ответницата по частната жалба Ц. А. К. я намира за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна. С определението си от 23.02.2011г. Софийски градски съд потвърдил прекратяването на производството по гр.д. № 16231/2010г. на Софийски районен съд, но е отменил определението на съда относно разноските, като е счел, че ответницата по иска Л. Б. няма право на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, понеже прекратяването се дължи на настъпила промяна в правния мир, която е резултат на действия на трети лица. Ответницата Л. Б. е подала частна касационна жалба срещу това определение само в частта му за разноските. Съдът, с обжалваното разпореждане от 30.03.2011г. е върнал тази частна жалба като е изложил съображения, че определението в частта за разноските не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2 във вр. с чл. 274 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение приема, че обжалваното определение е неправилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в сега действащата й редакция предвижда необжалваемост пред касационната инстанция на решения по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. А според чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая е приложима именно тази редакция на двата текста, тъй като частната касационна жалба е подадена на 21.03.2011г., т.е. след приемане на изменението на закона в ДВ бр. 100/2010г. Цената на предявения иск е 61 669,80 лв. видно от приложената данъчна оценка. Следователно не е налице визираното от Софийски градски съд ограничение на касационното обжалване. От друга страна, настоящият състав счита, че постановеното определение в частта му за разноските не подлежи на самостоятелно обжалване на друго основание. В сега действащия ГПК липсва разпоредба, съответна на чл. 70 ГПК/отм./, която да дава възможност за отделно обжалване на съдебния акт в частта му за разноските. Според чл.248 ГПК ако страната е недоволна от решението /в случая определението/ в частта му за разноските следва да поиска в срока на обжалване допълнение или изменение на съдебния акт от съда, който го е постановил. Определението, с което съдът се произнася по искането за промяна на разноските подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал.3 ГПК. Ето защо в случая Софийски градски съд е следвало да разгледа подадената частна жалба вх. № 24 773 именно като искане за изменение на определението от 23.02.2011г. в частта му за разноските и едва след това неговият акт би подлежал на обжалване пред ВКС на основание чл. 248, ал.3, във вр. с чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК. По изложените съображения следва да бъде отменено обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба вх. № 24773 и делото върнато на Софийски градски съд за разглеждане на тази частна жалба като искане за изменение на определението от 23.02.2011г. в частта му за разноските. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.