Определение № 3321 от 25.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Гаранционен фонд БУЛСТАТ[ЕИК] срещу решение №787/09.06.2025 г. на АС-София, Първи гр. с-в, по гр.д. № 2181/24, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 06.10.2023г. по гр.д. № 5971/2018г СГС, ГО, 12 с-в В ЧАСТТА, с която по иск предявен на осн. 557 КЗ, след съответна отмяна на първоинстанционното решение №103/07.05.2024 г. по гр.д. № 217/2023 на ОС-Кюстендил ГФ е осъден да заплати на Р. С. Р. ЕГН: [ЕГН] сумата от 50 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 15.12.2022 г., ведно със законната лихва от 13.04.2023 г., както и в частта за присъждане на съдебни разноски. Излагат се основания за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне изцяло на иска. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон: по делото не се установявало наличие на осъществен състав деликт, при осъществяването, на който ГФ следва да носи отговорност, доколкото от доказания по спора механизъм на пътния инцидент ставало ясно, че процесното ППС /пътно превозно средство/ не е бил в движение, както и че инцидентът е настъпил в резултат на технически дефект/повредена джанта/, а не от движението на ППС. Навеждат се и оплаквания във връзка със завишения размер на обезщетението и несъобразяване с критериите при определяне на размера на обезщетението по справедливост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя се сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 ГПК-противоречие на обжалваното решение с практиката на СЕС/цитирани решения/ и основания по чл.280 ал.2 ГПК- очевидна неправилност, изразяваща се в извода на съда, че вредоносният инцидент е настъпил по време на използването на превозното средство в съответствие с обичайната му транспортна функция. Ответникът по касационната жалба Р. С. Р. в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. От страна на конституираното като трето лице – помагач на ответника е постъпило становище за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, съдебният състав на САС е изложил в мотивите следните съображения: По делото е прието за установено по спора, че ищецът при изпълнение на трудови задължения, като служител на ОПУ – [населено място] е пострадал от произшествие на 15.12.2022 г. на републикански път 107, в района на 28 км. в посока Р. манастир, когато от „САТ“, модел САТЕRPILAR TH 580 B с рег. № Е 04487 собственост на „М. 72“ ЕООД е била отделена част от джанта и следствие на кинетична енергия е бил ударен в областта на предмишницата на дясната ръка. В спешен център в [населено място] е установено счупване на две кости. Откаран в УМБАЛСМ „Н.Й.ПИРОГОВ“ пострадалият е опериран по спешност. От събраните пред първата инстанция доказателства, се установявало, че са нанесени две травми – фрактура на десен радиус и фрактура на улната в средна третина. Оперативното лечение било извършено на датата на настъпване на инцидента, чрез проникване в раната в областта на предмишницата и въвеждане на интрамедуларен пирон, който бил застопорен и заключен с винт и гипсова шина. Въз основа на заключението от СМЕ се установявало, че възстановителния период не е завършил според очакванията от 6-8 месеца. В началото болките на пострадалия са били интензивни, а обездвижването е наложило ежедневните грижи да се осъществяват непрекъснато от близък на пострадалия. Според съда, нормата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ застраховката покрива и отговорността за вреди, причинени в резултат на повреда на МПС, която е довела до настъпване на ПТП. Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ е уредено, че застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обхваща и онези вреди, произтекли от моторно превозно средство като вещ. Изложеное, че процесният телескопичен челен превозвач марка „САТ“, модел САТЕRPILAR TH 580 B с четири гуми, с монтирана кофа върху телескопична система от греди, представлява МПС /моторно превозно средство/, за целите на задължителното застраховане – чл. 481 от КЗ и не е било застраховано. Отговорността за вреди, настъпили при работа с МПС е за собственика на вещта, защото негов е пропуска да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Горното обосновава, според съда, отговорността на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД. Към момента на инцидента МПС се е придвижвало по път, предназначен за движение на МПС. Извършвана е дейност по премахване на земни маси върху пътно платно поради срутищни процеси. Статичното положение на МПС върху пътното платно, според съда, не променя факта, че последното се е намирало на пътно платно и е представлявало част от участниците в движението. Всяко превозно средство, каквото е процесното, чието движениe се осъществя на четири колела по път от транспортната мрежа, представлява МПС и неговото предназначение или специално използване, не изключва отговорността за вреди, които се обезщетяват по реда на задължителната застраховка „гражданска отговорност. След като регистрацията на челния товарач, представляващ безспорно МПС, собственост на юридическо лице, което го е регистрирало на територията на Република България, негово е задължението е било да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и ответникът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ следва да изплати обезщетение на пострадалия. Размерът на последното се определя по справедливост, а тя се извежда от анализ на конкретни факти, каквито на първо място са вида на причинените травматични увреждания, претърпените болки и страдания, възможността или липсата на такава за възстановяване. От събраните пред първата инстанция доказателства, се установява, че са нанесени две травми – фрактура на десен радиус и фрактура на улната в средна третина. Оперативното лечение е извършено на датата на настъпване на инцидента, чрез проникване в раната в областта на предмишницата и въвеждане на интрамедуларен пирон, който е застопорен и заключен с винт и гипсова шина. Въз основа на заключението от СМЕ се установявало, че възстановителния период не е завършил според очакванията от 6-8 месеца. В началото болките на пострадалия са били интензивни, а обездвижването е наложило ежедневните грижи да се осъществяват непрекъснато от близък на пострадалия. Претендираното обезщетение съответства на претърпаните болки и на продължителността на възстановителния период, който не е завършил. Относно претенцията за лихва е прието, че началният момент, от който се дължи обезщетението при липса на договор, който да определя падежа на паричното задължение следва да се счита от деня на получаване на поканата. В случая, поканата за изплащане на обезщетението е отправена на 24.01.2023 г. По повод на лихвите, съдът се е позовал на уредбата в чл. 558. ал.1 изр. второ от КЗ, според която лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. Началният момент на претенцията за лихва, се следва, според съда, да се определи от момента в който ГАРАНЦИОНЕН ФОНД и изпаднал в забава, а след като ГФ се произнесъл изрично в тримесечен срок, че отказва да заплати, то претенцията за лихва е от момента на постановяване на отказа – 13.04.2023г. Въз основа на гореизложените правни изводи, САС приема, че ГФ дължи на ищеца, обезщетение за причинените му не имуществени вреди в размер на 50 000 лева, и имуществени вреди в размер на 3223.30 лева, ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, от 13.04.2023г до окончателното изплащане на задължението. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя се сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 ГПК-противоречие на обжалваното решение с практиката на СЕС/цитирани решения/по първите два въпроса, които обобщено се свеждат до това налице ли е задължение на ГФ за покриване на вредите от технически неизправно незастраховано по задължителна застраховка ГО на автомобилистите пътно-транспортно средство, когато същото е използвано като работна машина, а не като транспортно средство и в кои случаи ППС следва да се третира в първата категория и в кои-във втората. По тези въпроси е налице практика на СЕС: В Решение от 04.09.2014 г. по преюдициално запитване, постановено по дело С-162/13 на СЕС/трети състав/, се приема, че използване на превозни средства включва всяко използване, което отговаря на обичайната функция на това ПСИ че в последното се включва и маневра на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикаченото към него ремарке. В Решение на СЕС от 29.06.2019 г. по дело С-100/18 по преюдициално запитване СЕС приема/в мотивите/, че когато произшествието е причинено от дефект на ПС, то този дефект не изключва покриването на вредите от автомобилната застраховка ГО. Водеща към този извод е и съответната правна уредба: В чл.1, пар.1а на Директива 2009/103 ЕО, която разпоредба е въведена с Директива 2021/2118 ЕО, е дадена легална дефиниция на понятието „използване на превозно средство" като“ всяко използване на превозно средство, което в момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва моторното превозно средство, както и от това дали то е неподвижно, или в движение“. Следователно липсва твърдяното основание за допускане на касация в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.2 ГПК-противоречие с практика на СЕС. Сочените от касатора решения на СЕС са неприложими към фактическата обстановка по настоящия спор. Останалите въпроси от 3 до 5 /по номерацията на касатора ГФ/ се основават на оплаквания за необсъждане на всички доказателства, факти и възражения и на липса на задълбочено изследване на критериите за определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Така формулираните въпроси се основават на твърдения за процесуални пропуски на съда, които не могат да бъдат установени в настоящата фаза по чл.288 ГПК и в този смисъл няма как да се осъществи преценка за тяхната основателност, респ. за качеството на тези въпроси за обуславящи изхода по спора. Наведени са и основания, съгласно чл.280 ал.2 ГПК- очевидна неправилност / необоснованост и незаконосъобразност/, изразяваща се в извода на съда, че вредоносният инцидент е настъпил по време на използването на превозното средство в съответствие с обичайната му транспортна функция и в пропуск на съда да посочи сметка по която да се преведе обезщетението. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства относно цялата фактическа обстановка, при която е настъпил вредоносния, за здравето на пострадалия ищец, инцидент, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 предл.трето от ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъди възнаграждението за процесуално представителство по делото в размер на 2 600 лева, съобразно съдържанието на представения към ОКЖ договор за правна защита и съдействие от 24.07.2025 г. и отбелязването в него, че същият служи и като разписка за извършено плащане на сумата по възнаграждението. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което