Определение № 91 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3138/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № I-15 от 05.03.2021 г. по в. гр. д. № 2580/2020 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 61/25.06.2020 г. по гр. д. № 209/2019 г. на РС-Царево, с което е бил отхвърлен предявеният от Л. С. Т., И. Х. Т., П. П. В. и М. С. В. срещу община Приморско, Е. Р. Г., С. Д. Д. и Р. Д. Д. иск за делба на ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място], съставляващ УПИ ...-общ. от кв..... по плана на [населено място], с площ от 423 кв. м.

Въззивният съд е приел, че образуването на процесния УПИ ....-общ., както и собствеността върху него, се определят от следните факти:

Със заповед № РД-14-215/25.06.1997 г. на кмета на [община] е било одобрено попълването на имот пл. № .... в кадастралния план и записването му в разписния лист на името на наследниците на Ф. С.. Този имот попаднал в част от съществуващия парцел ...., кв. ....и намиращата се в съседство новопроектирана улица. Според кадастралния план имотът е с площ от 2023 кв. м. Със заповед № 48/07.04.1998 г. на кмета на община Приморско е било одобрено ЧИ на ЗРП, като за новопопълнения имот пл. № ....е отреден парцел ....

С нотариален акт № ....г., поправен с нотариален акт № .... г. и № .....г., ищците Л. Т. и П. В. са закупили при равни дялове недвижим имот, представляващ незастроено дворно място в [населено място], с площ от 2000 кв. м., съставляващ част от парцел ..., кв. ..... При извършената поправка на нотариалния акт закупеният имот е отразен като „имот планоснимачен № ...., който имот е попълнен в кадастъра съгласно заповед № РД-14215/25.06.1997 г. на кмета на общината“. Имотът е придобит от купувачите Л. и П. по време на брака им с другите ищци И. и М..

С нотариален акт за замяна № .... г. ищците са прехвърлили на ответницата Е. Р. Г. правото на собственост върху дворно място с площ от 1627 кв. м., съставляващо поземлен имот с пл. № .... в кв. .... по плана на [населено място], който имот е 1627/ 2050 кв. м. ид. части от отредения за него по плана УПИ ...., кв....., целият с площ от 2050 кв. м. От заключението на вещото лице Б. се установява, че към този момент УПИ .... с площ от 2050 кв. м. е включвал площ от 1627 кв. м., представляваща сбор от частта от имот пл. № .... и придаваеми части по регулация от общински имот.

По молба на новия собственик Е. Г. е била образувана преписка за промяна на ПУП /ПРЗ/ за УПИ ...., кв. ...., като със заповед № 923/ 02.11.2004 г. на кмета на община Приморско е била одобрена следната промяна: УПИ V- 482 се разделя се на два новообразувани урегулирани поземлени имота: УПИ .... с площ от 1627 кв. м. и УПИ ....-общ. с площ от 423 кв. м., който е предмет на настоящото дело за делба. По действащата карта процесният УПИ ....- общ. съставлява ПИ с идентификатор .....

С договор за замяна на недвижим имот, сключен по реда на ЗОС от 21.03.2005 г. и поправен на 25.03.2005 г., община Приморско е прехвърлила на Е. Р. Г. част от УПИ ...., представляваща 20. 64% от целия УПИ, с площ на същия 1627 кв. м, а в замяна Е. Г. е прехвърлила на община Приморско част от УПИ ....-общ., представляваща 79. 36% от целия УПИ. След замяната Е. Р. Г. и съпругът ѝ Д. М. Г. са прехвърлили собствеността на УПИ .... на трето лице. Ответниците С. Д. Д. и Р. Д. Д. са деца и наследници на продавача Д. М. Г..

Съгласно приложените от вещото лице комбинирани скици имот с пл. № 482, попълнен в кадастъра през 1997 г. с площ от 2000 кв. м., не е напълно идентичен с първоначалния УПИ .... с площ от 2050 кв. м. Площ от 380 кв. м. от имот пл. № .... попада в улица, която е предвидена с ЧИ през 1997г. на кв. .... по плана на [населено място] от 1962 г. Улицата е била отчуждена със заповед РД 14-620/28.10.1994 г. и заповед № 48/07.04.1998 г. на кмета на общината.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния УПИ IX-общ., по отношение на който претендират делба с ответниците.

Това тяхно право не може да се установява с мотиви от сочен във въззивната жалба съдебен акт - решение по в. гр. д. № 1056/2010 г. на БОС, с което е бил уважен предявен от тях срещу община Приморско отрицателен установителен иск за собственост на същия имот. Обективните предели на сила на присъдено нещо се определят от спорното материално право, което при отрицателния установителен иск е отричане правото на собственост на ответника по иска. Тъй като силата на пресъдено нещо произтича само от диспозитива на решението, с уважаване на предявен отрицателен установителен иск се установява, че ответникът не е собственик на съответния спорен имот, но не и че ищците са собственици на същия, т. е. при отрицателния установителен иск не се установява правото на собственост на конкретен субект, а се отрича такова право на друг правен субект. Делбата е законоустановена процедура за прекратяване на възникнала съсобственост. Предмет на същата са притежаваните от участниците в производството общи вещни права. Това налага във фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху вещите, чиято делба се иска, както и частта им в съсобствеността. В конкретния случай от представените по делото доказателства не се установява ищците да са носители на право на собственост върху процесния имот, което налага отхвърляне на иска им за делба.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Л. С. Т., И. Х. Т., П. П. В. и М. С. В..

В жалбата се поддържа виждането, че съдът е следвало да се съобрази с обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1056/2010 г. на БОС. Според жалбоподателите смисълът на диспозитива на това решение е, че община Приморско не е единствен собственик на УПИ....общ. Това не е достатъчно, за да се легитимират ищците по иска за делба като съсобственици на този имот, но следва да се отчетат и другите им аргументи, които най-общо се свеждат до това, че са били собственици на имот пл. № ...., който участва в УПИ....-общ. и че не са се разпоредили в полза на трети лица с всички свои права в този имот. Въззивният съд е приел обратното, т.е. че те нямат никакви права в УПИ ....общ. Оттук следва, че след извършената замяна между общината и Е. Г. този имот остава общинска собственост, което обаче противоречи на диспозитива по влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск.

В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да зачете влязлото в сила решение по отрицателен установителен иск между същите страни с предмет правото на собственост върху същия имот. Обективните предели на СПН разпростира ли се по отношение на предмета на иска, искането, основанието.

2. Какви са обективните предели на решението по отрицателен установителен иск за собственост и дали с него се установява единствено, че ответникът не е носител на спорното право.

По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 115 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2010 г., I т. о., решение № 464 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2013 г., IV г. о., решение № 201 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1547/2010 г., IV г. о., решение № 329 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 305/2012 г., I г. о. и решение № 94 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3689/2019 г., II г. о.

Отделно от това се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът в производството община Приморско оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Ответниците Е. Р. Г., С. Д. Д. и Р. Д. Д. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не може да се допусне касационно обжалване по първия въпрос, посочен в изложението към касационната си жалба. Във втората си част той изцяло повтаря въпрос № 2, който ще бъде обсъден по-долу.

В първата си част въпросът е неотносим към спора по настоящото дело, тъй като питането е за силата на пресъдено нещо, формирана с решение по отрицателен установителен иск за собственост между същите страни и за същия имот. Въпросът не се свързва с данните по делото, тъй като в случая не се касае за решения по дела между едни и същи страни. Предмет на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1056/2010 г. на БОС /гр. д. 111/2009 г. на РС-Царево/ е отрицателен установителен иск за собственост на ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място], предявен от Л. С. Т., И. Х. Т., П. П. В. и М. С. В. срещу община Приморско, докато предметът на настоящото дело е иск за делба на същия имот, като страни по делото са изброените по-горе лица, но също така и Е. Р. Г., която е придобила права върху имота през 2004 г., още преди завеждане на исковата молба по предходното дело и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по това дело. Страни по делото са и С. Д. Д. и Р. Д. Д., които са конституирани по делото като наследници /дъщери/ на починалия съпруг на Е. Г. и по същите причини не са обвързани от силата на пресъдено нещо на предходното решение.

Въпрос № 2 е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но по него липсва противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Първите три решения - № 115 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2010 г., I т. о., решение № 464 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2013 г., IV г. о. и решение № 201 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1547/2010 г., IV г. о., са неотносими към спора по настоящото дело, тъй като съдържат разсъждения за обективните предели на силата на пресъдено нещо в типичния случай / делата са по облигационни искове и по ревандикационен иск по чл.108 ЗС /, докато по настоящото дело възниква въпрос за силата на пресъдено нещо на решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, който има специфики, отразяващи се на силата на пресъдено нещо.

Решение № 329 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 305/2012 г., I г. о., застъпва разбирането, че уважаването на отрицателен установителен иск за собственост против ответника е равнозначно на отхвърляне на положителен установителен иск, предявен от този ответник против ищеца, с тази особеност, че при уважаване на отрицателния установителен иск се отрича със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника не само на противопоставеното от него придобивно основание, а и на тези, на които е могъл да се позове, но не го е сторил. Прието е, че е налице тъждествен предмет между двете дела и затова второто е процесуално недопустимо. Настоящият случай обаче е друг, тъй като ищци по отрицателния установителен иск и по иска за делба са все едни и същи лица, т.е. не може да се приеме, че вторият процес е недопустим или че отричането на правата на ответника по отрицателния установителен иск /община Приморско/ е равнозначно на признаване на правата на ищците по това дело върху същия имот. Такъв извод не може да се направи на база на цитираното решение на ВКС.

Напротив, в другото посочено от жалбоподателите решение № 94 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3689/2019 г., II г. о., се подчертава именно това – че когато първо е бил предявен отрицателен установителен иск за един имот и той е бил уважен, за същите ищци е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за същия имот спрямо същия ответник, тъй като предметът на двете дела е различен. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение е в пълно съответствие с това решение на ВКС, с тази разлика, че предметът на второто дело е не положителен установителен иск от същите ищци, а иск за делба, който обаче също изисква установяване на правата на ищците върху същия имот. И в двата случая вторият процес е допустим, тъй като предметът на двете дела е различен.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, тъй като при прочита на въззивното решение не се установяват груби нарушения на закона или на правилата на формалната логика.

При този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника община Приморско сторените разноски за касационното производство в размер на 3000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 19.07.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,