Определение № 2835 от 29.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена по Е. А. С., ЕГН-[ЕГН], чрез адв. К. Б., срещу решение № 94 от 01.04.2025 г. по гр.д.№ 25/2025 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение № 326/14.10.2024 г. по гр. д. № 2358/2022 г. на Районен съд – Лом, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Р. Г. Т., Ц. Г. Т., М. И. В.-И., Г. Н. К., Ц. Н. К. и С. Д. Б., като е признато за установено по отношение на тях, че касатора не е собственик на 2/27 ид. ч. от десет поземлени имота с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***, всички в землището на [населено място], обл. М., възстановени по ЗСПЗЗ. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението поради недопустимост на предявения иск, защото дори ищците да установят, че ответникът не е съсобственик, то доброволната делба, на която се позовават също би била нищожна, поради неучастие в нея на прехвърлителите, които са му продали наследството, а ищците не са придобили по давност правата на неучаствалите наследници. Направено е оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 212 ЗЗД поради приетото, че качеството на наследник имат само преките живи наследници на общия наследодател и само те могат да сключват договор за продажба на наследство и за неправилно неприлагане на чл. 57 ЗН. Направено е оплакване и за нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235 ГПК, защото не са обсъдени доводите за приложението на чл. 57 ЗН в хипотеза на новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК. Иска се допускане до касация за проверка на допустимостта на решението по съображенията, изложени и в касационната жалба. Първото основание се навежда по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивния съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение? 2.Разпоредбата на чл. 57 ЗН прилага ли се по отношение на „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН, когато наследникът на бившият собственик е починал преди възстановяване на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме новооткритото наследство? Всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице ли наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат ли в пълен обем правата, каквито техният наследодател /пряк наследник на наследството/ би имал ако беше жив при възстановяване на собствеността? Института на чл. 57 ЗН какво урежда – преминаване в наследство на имуществото на наследодателя или преминване в наследство само на правото да приеме или да се откаже от наследството на своя си наследодател? Цитирани са решения на ВС и на ВКС. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускнето до касационно обжалване, защото не са обосновани наведените основания. Считат, че решението е съобразено с доказателствата – не е прехвърлено наследството на Г. И. М. и на съпругата му А. Г. И. с договора по чл. 212 ЗЗД според съдържанието му. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Процесните десет земеделски имота са възстановени с две решения на ОСЗ – Якимово, двете с № 01Я/10.02.200 г., на наследниците на Г. И. М., починал през 1965 г., и на съпругата му А. Г. И., починала през 1945 г. Г. Ил. М. е оставил след смъртта си четирима низходящи: синовете Т., М. и В. и дъщеря П., която няма свои низходящи по права линия, починала е като вдовица, поради което след смъртта й през 1982 г. е наследена от тримата й братя Т., М. и В.. Предмет на спора е идеална част, наследена от синът Т. М.. Той е придобил 1/3 ид.ч. от наследството на родителите си. Починал е на 13.03.1984 г. и е оставил като наследници по закон синовете си Г. и Ц., и дъщеря Р.. Синът Ц. Т. Г. е починал след него - на 04.10.1984 г. и тъй като няма низходящи, негови наследници по закон са преживялата съпруга Л. К. Г., която наследява заедно с брата Г. и сестрата Р.. Преживялата съпруга на Ц. Т. Г., Л. К. Г. е починала през 2004 г. и оставила наследници по закон двама синове К. П. и М. П., които са нейни деца от друг брак. К. П. е починал през 1980 г., преди майка си, затова е заместен от синовете си Л. П. и С. С.. Така наследници по закон на Л. Г. са М. П., и внуците по право на заместване /синове на К./ Л. П. и С. С.. Тримата продават на ответника /сега касатор/ с договор от 07.03.2022г. за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД наследството, останало им от Т. Г. М., починал на 13.03.1984 г. и Ц. Т. Г., починал на 04.10.1984 г. РС е приел, че ответникът не е придобил права на основание договора за продажба на наследство, защото тримата продавачи не притежават наследствени права от Ц. Т., защото не са били призовани към наследяване на това лице и не са могли да прехвърлят такива права. След смъртта му неговото наследство е преминало към съпругата му и неговите брат и сестра. Продавачите Л. П., С. С. и М. П. не са били призовани към наследяване и на Т. М., защото към съответните дати на откриване и на това наследство продавачите не са негови наследници по закон. Те са наследници на Л. Г., но с процесния договор не са се разпоредили с наследството, останало от нея. Въззивният съд е възприел тези изводи. За неоснователен е приет довода на касатора, че имуществото на посочените двама наследодатели е преминало у продавачите по силата на наследствена трансмисия, уредена в чл. 57 от ЗН, защото по наследствена трансмисия преминава не имуществото на наследодателя, а имущественото му право да приеме или да се откаже от наследството на своя си наследодател, ако е починал след наследодателя, но преди да е приел или да се е отказал от неговото наследство. Според въззивния съд наследствената трансмисия дава възможност имуществото да премине към следващия ред наследници, но не променя последователността на призоваване към наследяване, поради което наследникът най-напред трябва да приеме наследството на прекия си наследодател и едва тогава да упражни наследеното право да приеме и наследството на неговия наследодател. Поради това преки наследници на Т. М. са неговите низходящи, а на Ц. Т. – неговата съпруга и неговите брат и сестра, а тримата продавачи по договора за продажба на наследство не са преки наследници нито на единия, нито на другия, дори да се приеме, че е осъществена наследствена трансмисия, чиято предпоставка - неприемане на наследството от прекия наследник, съдът също е приел за недоказана. Съдът е приел се въззивника смесва наследствената трансмисия с наследяването по право на заместване, като приема за определящ момент за очертаване кръга на наследниците датата на възстановяване собствеността върху процесните земеделски земи. Приел е, че с реституцията на процесните десет имота през 2000 г., те са добавени към вече откритото наследство на Г. И. М. и на А. Г. И.. Кои са лицата, които ще ги наследят се определя по правилото, че наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя, поради което към наследяване се призовават наследниците, които са били живи към онзи момент. При проследяване веригата на наследяване по закон се спазва поредността по чл. 5-9 от ЗН. От тук е изведен извод, че нито „към момента на откриване на наследствата на лицата, в чиято полза са възстановени имотите – Г. М. и А. И., нито пък към момента на откриване на наследствата на двамата посочени в договора по чл. 212 от ЗЗД наследодатели Т. М. и Ц. Т., продавачите не са били техни наследници. Транслативният ефект на договора по чл. 212 от ЗЗД обхваща само правата и задълженията, които наследникът е имал по времеоткриване на наследството“. Тъй като продавачите по договора по чл. 212 отЗЗД не са преки наследници на Т. М. и на Ц. Т., те не са могли да продадат наследството им. Въззивният съд обаче е приел, че наследниците на Т. М. и на Ц. Т. са придобили по наследяване права от Г. М. и А. И., които са преминали първо към Т. М., към неговия син Ц. Т., а след смъртта на последния, към съпругата му Л. Г., т.е. продавачите са наследници на своята майка Л. Г., а не на Т. М.. Те са придобили права на собствено основание като низходящи на Л., получили са нейното имущество, което е включвало и дял от земеделските земи на Г. Ил. М., но не са наследници нито на Г. М. (на когото са възстановени имотите), нито на сина му Т. М., нито на сина му Ц. Т., не са били призовани към наследяване на последния, поради което не са могли да прехвърлят негови наследствени права. Неговото наследство е преминало към съпругата му и неговите брат и сестра, но продавачите на наследство Л. П., С. С. и М. П. не са били призовани към наследяване нито на Т. М., нито на Ц. Т., защото към съответните дати на откриване на техните наследства /1984 г./ те не са се явявали техни наследници по закон. Те са наследници на Л. Г., но с договора по чл. 212 ЗЗД не са се разпоредили с наследството, останало от нея. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Неоснователно е искането да допускане до касация за проверка допустимостта на решението. Ищците основават правният си интерес от предявения, като насрещен и в последствие отделен в отделно производство отрицателен установителен иск, с това, че ако бъдат отречени правата на Е. А. С., ще отпадне правният му интерес да претендира прогласяване нищожност на договор за доброволна делба на процесните имоти, по който са ответници. Такъв е първоначалният предявен иск, от производството, по който е отделен настоящия иск и е спряно. Обстоятелството, че дори да се отрекат правата на Е. С. договора за доброволна делба пак би бил нищожен поради неучастие на прехвърлителите по договора по чл. 212 ЗЗД, е без значение, защото за сега това са трети лица и за двете производства. Същевременно уважаването на настоящия иск, предявен като насрещен би изключил активната процесуална легитимация на ищеца по първоначалния иск и би довел до прекратяване на производството по първоначалния иск, предявен против ищците по насрещния. Възможността за подобна защита чрез процесуални средства, респективно правният интерес от предявяване на настоящия иск не може да бъде отречена на ищците по първоначалния иск. Правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск винаги се преценява конкретно. Отделно от изложеното, ищците се позовават и на владение, като фактическо състояние, което е една от възможните хипотези, обосноваващи наличие на правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, съгласно приетото в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда за постановяване на крайния резултат в обжалваният акт. Неоснователно е искането за допускане до касация по първия поставен въпрос. Видно от подробно изложените мотиви от въззивния съд, доказателствата и доводът за приложение на наследсвената трансмисия и за недопустимост на предявения иск, наведени във възивната жалба, са обсъдени подробно от въззивния съд и твърденията за противното не кореспондират на данните по делото.. Обстоятелството, че изводите на съда по тях не съвпадат с тезата на страната не е самостоятелно основание за допускане до касация. Затова не се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос. Вторият въпрос - за приложение на разпоредбата на чл. 57 ЗН и по отношение на „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН, когато наследникът на бившият собственик е починал преди възстановяване на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме новооткритото наследство, е включено в мотивите на обжалваният акт, като правните изводи по него са обусловили и крайния резултат. По приложението на чл. 57 ЗН, когато се касае за реституирани имоти е налице съдебна практика по отменения ГПК: В решение № 52 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., I г. о. е прието, че "разпоредбата на чл. 57 от ЗН се прилага по отношение на "новооткрито наследство" по смисъла на чл. 91а от ЗН, когато наследникът на бившия собственик е починал преди възстановяването на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме новооткритото наследство. Всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността. В решение № 57 от 28.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 683/2003 г., I г. о. е прието, че "приемането на наследството е едностранен акт, с който определено от закона лице изрично (явно или мълчаливо), но безусловно изразява волята си да стане наследник на едно починало лице“, че предвид отмяната на чл. 50 ЗН, т.е. на срока за приемане на наследство, с настъпилата смърт на наследник, неприел дадено наследство не се преклудира правото на неговите наследници да приемат наред с неговото наследство и неприетото до този момент от последния наследство, като под израза "негови наследници", разпоредбата на чл. 57 ЗН има предвид всички наследници, указани по чл. 5 - 9 ЗН.. В решение № 204 от 8.V.1996 г. по гр. д. № 70/96 г. на ВС, I г. о. е посочено, че "наследник, който е изгубил правото да приеме наследството, не изгубва правото да приеме законната си част при реституиране на отнети или одържавени имоти от наследодателя. Когато наследникът умре след наследодателя, неговите наследници получават правата му в пълен обем от реституираните имоти" ..... "Трансмисията не е нищо друго освен предоставяне, предаване правата на починалия наследник след неговия наследодател на неговите наследници и то в пълен обем. Наистина възможно е последните да се откажат от наследството на първия наследодател, а да приемат наследството на прекия си наследодател, обратното е невъзможно - да се приеме първото наследство, а да се откажат от наследството на прекия си наследодател. Поради това молителите имат правото по отношение наследството на своя свекър и дядо, каквито би имало техния съпруг и баща ако беше жив". Въпросът е обсъждан и в Решение № 125 от 25.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2325/2016 г., II г. о., но по по-общия въпрос „кое лице има качеството наследник по см. на чл. 212 ЗЗД, включващо възстановени земеделски земи“, като са преценявани правата на преживяла съпругата на лице, встъпило по заместване в наследствените права на починал преди него възходящ- чл. 10, ал. 1 ЗН или починал брат или сестра по чл. 10, ал. 2 ЗН, която наследява наред с останалите наследници на това лице дял, определен от разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН или чл. 9 ЗН от неговото наследство. В тези хипотези, наследството на починалия съпруг, като съвкупност от права и задължения, заместил починал преди него възходящ, респ. починал брат или сестра в едно открито наследство, включва като лично имущество получения наследения дял при заместването, и това "ново" наследство и то може да бъде предмет на разпореждане по силата на договора по чл. 212 ЗЗД като обща съвкупност от страна на наследниците му по закон. С цитираното от първата инстанция Решение № 98 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4097/2017 г., II г. о., е даден отговор на правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, за обема на наследствените права, които се прехвърлят с договор, сключен на основание чл. 212 ЗЗД и имащ за предмет наследството, оставено от наследодател на наследодателя на страната - продавач на наследство. Отново са преценявани права на преживял съпруг, но при друго наследяване. Прието е, че „наследството на едно лице се открива към момента на смъртта му и именно към този момент се определя кои физически лица, от кой ред и степен наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към наследяване, респ. – по право на заместване ( чл. 5 - 8 ЗН, чл. 10 ЗН )“, а тъй като преживялата съпруга черпи правото си на наследяване по силата на брачната връзка, прекратена със смъртта на другия съпруг, е отречено качеството й на призован наследник, на свекър си, починал преди да почине съпруга й. Затова е отречен транслативният ефект на договора, с който тя продава на сина си наследството, оставало от свекър й, с мотив, че не е призован наследник към неговото наследство. Договорът е сключен след смъртта и на съпруга. Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по формулираният втори въпрос, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК доколкото решенията от 2003 и от 2004 г. съставляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и са в обратен смисъл на приетото в мотивите на обжалваният акт от въззивния съд. Останалите две решения от 2017 г. и от 2018 г. разглеждат конкретни хипотези на продажба на наследство от преживял съпруг, но при различно наследяване по закон, поради което съдът не приема, че е налице противоречиво разрешаван аналогичен въпрос от ВКС по смисъла на чл. 292 ГПК и т.1 от ТР № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение