Определение № 128 от 21.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 205/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, [населено място], срещу определение № 40 от 9. 01. 2023 г. по ч. гр. д. № 3457/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав. С него е оставена без уважение частната жалба на синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу определение № 265813 от 20. 10. 2022 г. по т. д. № 1531/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав за оставяне без уважение на молбата им от 25. 11. 2021 г. с правно основание чл. 248 ГПК, неправилно наименувана частна жалба, за изменение на постановеното по делото прекратително определение от 19. 10. 2021 г. относно възложената за заплащане в тежест на банката в несъстоятелност държавна такса от 2 932 263, 22 лв. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че производството по делото е било образувано въз основа на надлежно упражнено от синдика на банката притезателно право по чл. 60а ЗБН. Изтъква се, че обявяването на посочената разпоредба за противоконституционна и предвиденото в чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България действие на решението на Конституционния съд занапред обосновават извод за недължимост на държавна такса по прекратеното исково производство. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Като обуславящ изхода на спора се поставя следният въпрос: Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото. Твърди се, че въведеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно, доколкото не съществува правна норма, която да предвижда дължимост на държавна такса в разглежданата хипотеза. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото образуваното пред СГС производство по предявен от синдиците на „КТБ“ /н./ срещу „Юлинор“ ЕООД иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН е прекратено с влязло в сила на 30. 09. 2022 г. определение. При този изход на делото първоинстанционният съд е осъдил „КТБ“ АД /н/ да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 2 932 263, 22 лв. С определение от 20. 10. 2022 г. СГС е оставил без уважение искането на синдиците на „КТБ“ АД /н/ по чл. 248 ГПК, инкорпорирано в частната им въззивна жалба, за изменение на прекратителното определение в частта за дължимата държавна такса. Изложени са съображения, че държавна такса се дължи и при прекратяване на делото поради недопустимост на иска, като освобождаването на ищеца от предварително внасяне на държавна такса не означава, че ищецът не следва да заплаща такава при приключване на производството. За да потвърди постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение на СГС, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че ищецът не е освободен от заплащането на държавна такса, а само от задължението за предварителното й внасяне. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че при прекратяване на производството като недопустимо – като образувано по иск, предявен на правно основание, неприложимо за в бъдеще във висящото съдебно производство, какъвто е случаят, държавна такса се дължи. Допускането на касационно обжалване на въззивния акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросът, поставен от частния касационен жалбоподател, е обуславящ за изхода на спора, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос обаче не е налице въведената допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН е ясна в указанието, че банката в несъстоятелност е освободена само от предварително заплащане на дължимата държавна такса за исковете по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, а не изобщо от заплащане на държавна такса по тези искове. Поради това, предвиденото в посочената норма, че таксата се събира съответно при уважаване на иска – от осъдената страна и при отхвърляне на иска – от масата на несъстоятелността, дава отговор на въпроса за дължимостта на държавната такса, когато ищецът е освободен от предварителното й внасяне, не само при нормалното развитие на съдебното производство /при решаване на спора по същество/, но и при приключване на делото без произнасяне по същество /при връщане на исковата молба и прекратяване на производството/. Обстоятелството дали страната е дала повод за завеждането на делото, респ. дали към момента на завеждането му е било налице основание за това, е относимо към отговорността по чл. 78 ГПК за направените от страните разноски. Освен това е налице и формирана практика на ВКС за дължимост на държавната такса от ищеца, на основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН, при прекратяване на производството по искове с правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН, израз на която са решение № 34 от 30. 03. 2022 г. по т. д. № 571/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 12 от 19. 04. 2022 г. по т. д. № 2455/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50137 от 26. 10. 2022 г. по т. д. № 473/2021 г. на ВКС, I т. о. С оглед на изложеното не може да се счете, че произнасянето от касационната инстанция по приложението на разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Съдържанието на атакувания съдебен акт не разкрива никой от изброените по-горе пороци, поради което е изключен извод за наличието на квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. На основание чл. 77 ГПК вр. 60а, ал. 2 ЗБН дължимата държавна такса в размер на 15 лв. за частната касационна жалба, основание за образуване на настоящото производство, следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение