Определение № 4359 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3467/2025 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. М. К. Д. е обжалвала въззивното решение № 185/20.06.2025 г. по в. гр. д. № 329/2025 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 50/17.02.2025 г. по гр. д. № 1005/2024 г. на Димитровградския районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че А. П. П. е собственик на следните движими вещи: 1. готварска печка - 1 бр.; 2. захранващ кабел за печка - 1 бр.; 3. хладилник Krown GN 263 - 1 бр.; 4. кафеавтомат - 1 бр.; 5. вграден абсорбатор - 1 бр.; 6. климатик марка „Mitsubishi Electric MSZ-FH35VE/MUZ-FH35VE“ - 1 бр.; 7. маси за хранене с по 6 броя столове - 2 комплекта; 8. готварска печка марка „Амика" - 1 бр.; 9. печка на твърдо гориво - 1 бр.; 10. телевизор марка „Самсунг" - 1 бр.; 11. съдомиялна машина - 2 бр.; 12. микровълнова печка марка „Аляска" - 1 бр., и ответницата е осъдена да предаде на собственика владението на посочените вещи. Ответникът по касация А. П. П. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, изхожда от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, но е недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съдебната практика приема, че принципът, заложен в цитирания текст, е да няма ограничения при обжалването на въззивните решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, независимо от цената на иска. Исковете за собственост на движими вещи не са включени в тази категория на изключения от изключенията, от което следва, че те подлежат на касационен контрол, само ако цената на предявения иск надвишава определения минимален праг за обжалваемост, т. е. когато се касае за обжалване на въззивни решения по спор за собственост на движими вещи с цена на иска над 5 000 лева. В случая ищецът е предявил искове за ревандикация на движими вещи с цена на всяка една от тях, посочена в исковата молба, под 5 000 лева, както следва: 1. 530 лева, 2. 23 лева, 3. 370 лева, 4. 549 лева, 5. 156 лева, 6. 3 199 лева, 7. два комплекта по 1 000 лева, 8. 200 лева, 9. 200 лева, 10. 799 лева, 11. два броя по 250 лева и 12. 300 лева. При условията на евентуално съединяване е предявил искове за заплащане на тяхната разностойност. Ответницата е поддържала, че цената на част от вещите е по-ниска от заявената от ищеца. По повод възражение в отговора на исковата молба, първоинстанционният съд е постановил определение № 1142/19.08.2024 г., в което е приел, че сборът от цената на всички вещи възлиза на 8 800 лева. При това положение следва, че всеки един от обективно съединените искове за собственост на движими вещи е с цена под минималния праг по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от 5 000 лева. Такава е цената и на всеки един от евентуално съединените искове. Ето защо касационното обжалване е недопустимо. Като недопустима, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено. При това положение без разглеждане следва да се остави и заявеното в касационната жалба искане за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 200 лева по договор за правна защита и съдействие от 18.08.2025 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.