Определение № 278 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 21045 от 28.12.2012 г. по ч. гр. дело № 16049/2012 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І отделение. Ответниците по касация – А. С. К. и К. С. П. са на становище, че частната жалба е процесуално недопустима поради пропускане на срока за обжалване, а по искането за допускане до касационно обжалване на определението на второинстанционния съд поддържат, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Възражението на ответниците по частната касационна жалба за недопустимост на жалбата е основателно, но по други съображения. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, тъй като настоящият частен жалбоподател е уведомен за определението на Софийски градски съд на 24.10.2013 г., срокът е изтекъл на 31.10.2013 г., а частната касационна жалба е подадена по пощата на същата дата – 31.10.2013 г. Процесуалната недопустимост на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК произтича от необжалваемостта на определението на Софийски градски съд. С това определение състав на Софийски градски съд е отменил разпореждане от 03.04.2012 г. за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена по гр. дело № 15486/2012 г. на Софийски районен съд, 56 състав и е обезсилил издадения въз основа на същото изпълнителен лист. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, а това са въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, предявено от настоящия жалбоподател е за парично вземане – дължима главница по договор за кредит от 25.08.2011 г. в размер на 8670 лв., вземането, представляващо договорна лихва е в размер на сумата 265.53 лв., наказателната лихва е в размер на 13.65 лв., а разноските – 587.46 лв. Всяко едно от претендираните парични вземания е под 10 000 лв. /спорът е по търговско дело/, а преценката за обжалваемост на определението се прави за всяко вземане поотделно. Предвид разпоредбите на чл. 274, ал. 4 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК претендираните вземания са под 10 000 лв., т.е. под размера, при който е допустим касационен контрол. Следва частната касационна жалба да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение