Определение № 50147 от 05.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 141 от 20.05.2022г. по гр.д. № 122/2022г. на Добрички окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260066 от 24.08.2021г. по гр. д. № 417/2019г. на Генералтошевски районен съд в частта по предявения от С. З. М. против Е. Н. М. иск за установяване на основание чл. 23, ал.2 СК, че тя е собственик на придобити с лични средства 74560/98134 ид.ч. от жилищна сграда със застроена площ 120 кв.м., находяща се в УПИ * в кв. 148, с площ 368 кв.м. по плана на [населено място], жк.Б. и същия иск е изпратен за разглеждане на Добрички окръжен съд като първа инстанция. Със същото решение е спряно производството по предявения иск за делба на същия недвижим имот до приключване на спора по чл. 23, ал.2 СК. Касационната жалба е подадена от Е. Н. М. срещу извършеното обезсилване на решението на районния съд и изпращането на иска по чл.23, ал.2 СК за разглеждане на окръжен съд като първа инстанция. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: по какъв начин се определя цената на исковете за собственост върху недвижим имот; обвързан ли е съда от посочената от ищеца цена на иска. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поставя въпроса: родово компетентен ли е районния съд да разгледа вещен иск по чл. 23 СК с цена над 50 000лв., който е съединен с иск за делба. Ответницата по касационната жалба С. З. М. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството пред Генератошевски районен съд е по иск за делба между Е. и С. М., които са бивши съпрузи. Предмет на делбата е жилищна сграда в [населено място] и два леки автомобила. Заедно с иска за делба ищцата С. М. е предявила и иск по чл. 23, ал.2 СК за установяване на частична трансформация при придобиване на жилищната сграда чрез влагане на дарени средства, а именно че е собственик на 74560/98134 ид.ч. от сградата. Първоинстанционният е уважил този иск и е допуснал делбата при съответните квоти. Въззивният съд е приел, че решението по иска по чл. 23, ал.2 СК е недопустимо. Констатирал е, че исковата молба е била нередовна, тъй като искът е оценяем, но цена на иска не е била посочена. Нередовността е отстранена по указания на въззивния съд. Ищцата е посочила, че цената на иска е 74 560 лева, равняваща се на пазарната цена на спорното право - виж молба от 07.01.2022г. по гр.д. № 801/2021г. на Добрички окръжен съд. Съдът е посочил, че поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й и районният съд се е произнесъл по иск за собственост върху недвижим имот с цена над 50 000 лева. Този иск е родово подсъден на окръжния съд като първа инстанция - чл. 104, т.3 ГПК и разглеждането му от районния съд е недопустимо. Съединяването на иска за собственост с иск за делба, което е подсъден на районен съд като първа инстанция, не може да преодолее горепосочената родова подсъдност. Разпоредбата на чл.343 ГПК допуска в делбата да бъдат разглеждани преюдициални спорове, свързани със съсобствеността, независимо от подсъдността им, но само ако са въведени чрез възражение - те се разглеждат като обуславящи произнасянето по чл.344, ал.1 ГПК и за тях не се дължи отделна държавна такса. Когато същите преюдициални въпроси са предявени чрез самостоятелни искове, то съгласно чл.210, ал.1 ГПК условие за съвместното им разглеждане заедно с иска за делба е да подлежат на разглеждане от един и същи съд. В този смисъл съдът се е позовал на практиката по определение №302/27.06.2016г. по ч.гр.д. №5449/2015г. на ІV г.о. на ВКС, определение №11/25.01.2021г. по ч.гр.д. №3545/2020г. на ІІг.о. на ВКС. Ако това условие не е налице, то подсъдните на друг съд искове следва да бъдат отделени и изпратени за разглеждане на родово компетентния съд, а производството по иска за делба се спира до приключване с влязъл в сила на съдебен акт на преюдициалния спор. По тези съображения Добрички окръжен съд е постановил своя акт в двете му части: 1/ за обезсилване на решението на районния съд по иска за собственост, основан на чл.23, ал.2 СК и изпращането му за разглеждане на Добрички окръжен съд като първа инстанция и 2/ за отмяна на определението за даване ход на устните състезания и спиране на производството по иска за делба до приключване на спора за собственост. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема че такива не са налице. Правният въпрос за начина за определяне цената на исковете за собственост на недвижим имот и обвързаността на съда от посочената от ищеца цена на иска, е релевантен за изхода на производството, но не е разрешен в отклонение от посочената практика на Върховния касационен съд - Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 5/2015г. на ОСГТК. Според разясненията в мотивите на първото тълкувателно решение цената на иска се посочва от ищеца и съдът не е обвързан от това; съдът и ответникът могат да повдигнат въпрос за цената на иска най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като при несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска; така посочената и определена цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото. В Тълкувателно решение №5/2015г. на ОСГТК в мотивите по т. 5 също се подчертава, че съдът не е обвързан от посочената от ищеца цена на иска и може служебно може да определи действителната цена, вкл. като събере необходимите доказателства; проверка във връзка с действителната парична оценка на предмета на делото може да бъде инициирана и от ответника по иска, но затова е предвиден краен преклузивен срок - първото заседание за разглеждане на делото, като след този момент цената на иска се стабилизира. Тези указания не са нарушени по никакъв начин от Добрички окръжен съд. В случая цената на иска е била установена едва във въззивното производство след изрични указания на съда, но в проведеното пред въззивния съд открито заседание касаторът не е направил възражение срещу така посочената цена. Цената на иска е посочена от ищцата като равна на пазарната стойност на претендираното право, а именно 74 560 лв. колкото тя претендира, че са вложените от нея лични средства в изграждането на сградата. Данъчна оценка на сградата не е представена и се твърди, че такава няма, защото строежът не е деклариран. При тези обстоятелства единствената възможност на съда е да определи цена на иска, равна на пазарната стойност на вещното право /чл.69, ал.1, т.2 ГПК/, което е сторил. Следователно липсва отклонение от практиката по тълкувателните актове. Посоченото определение №20 от 15.01.2014г. по ч.гр.д. № 7801/2012г. на ІІг.о. няма отношение към настоящия спор - то е постановено по чл. 274, ал.2 ГПК и се отнася до преценката по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК когато са предявени искове за собственост на два имота, всеки с цена под 5 000лв. Вторият въпрос - дали районният съд е родово компетентен да разгледа вещен иск по чл. 23 СК с цена над 50 000лв., когато е съединен с иск за делба, съставлява правен въпрос, обуславящ за изхода на въззивното производство. Липсва обаче допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК - значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът се решава еднозначно и трайно в практиката и липсва основание за изоставянето й. Част от тази практика е посочена в решението на Добрички окръжен съд и застъпените от този съд съображения напълно съвпадат с мотивите на посочените актове. В същия смисъл е и Определение № 4259 от 22.11.2022г. по ч.гр.д. № 3936/2022г. на ІІ г.о., според което специалната родова подсъдност на иска за делба по чл.341, ал.1 ГПК не дерогира родовата подсъдност по чл.104 ГПК на съединените с делбата искове, тъй като правилото за родова подсъдност на спора за делба пред районен съд не може да се тълкува разширително. Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение 600лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.