Определение № 1179 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2732/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и по чл. 274, ал.2 ГПК по присъединеното ч. гр.д № 2731/2024г. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД-Варна против решение № 26 от 27.02.2024г постановено по въззивно гражданско дело № 447 по описа за 2023 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260016 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 274 / 2020 г. на Окръжен съд- Варна,обжалвано от ищцовата комисия в частта, с която са отхвърлени предявените от Комисията срещу Й. Г. К. искове по чл.142, ал.2т.5 вр.чл.141 от ЗОНПИ/ЗПКОНПИ,по чл.142, ал.2 т.5 вр.чл.141от ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ срещу В. И. К. и Й. Г. К. и по чл.144,вр. чл. 142, ал.2 т.1 вр.чл.141 от ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ срещу В. Д. К. за отнемане в полза на държавата (чл.153 ЗПКОНПИ) на незаконно придобито имущество,а именно наличните към края на проверявания период 23.05.2008г -.23.05.2018г имущества, представляващи парична вноска в размер на 19 043,78лв. по разплащателна сметка с титуляр Й. Г. К.,свързана с проверяваното лице В. И. К. /бивша съпруга/,притежаваните от двамата ответници В. И. К. и Й. Г. К. към посочената дата л.а.„Опел”с пазарна стойност на МПС 2900лв; л.а”Ауди” с пазарна стойност 7000лева и мотоциклет „Малагути Мадисон К400” с пазарна стойност 800лева, както и притежаваният от В. Д. К. (майка на проверяваното лице) ,л.а мака „Пежо 307” с пазарна стойност 1700лева. Комисията е уточнила и поддържала иска за отнемане на тези налични имущества на обща стойност 47000,56 лева, съответно е обжалвала отхвърлянето на иска, като въззивната жалба е уточнена за тази част, но при поддържано твърдение за несъответствие в размер на 231 854,82 лв (значително, съгласно §1,т.3 ДР на ЗПКОНПИ).В поддържания размер на несъответствието е включена равностойността на имущества, преминали през патримониума на проверяваните лица и неналични в края на проверявания период, както и парични средства, които също не са налични.В тази част исковете по чл.151,във вр чл. 142, ал.2 и чл.141 ЗПКОНПИ са били отхвърлени с първоинстанционното решение на Варненски ОС, влязло в сила като необжалвано. В обжалваната част исковете са оспорвани от защитата на ответниците В. И. К. и Й. Г. К. с довод ,че след като иска при предявяването му е бил с цена под 150000лева ,същевременно придобитото от ответниците имущество през целия проверяван период /сочено първоначално за отнемане/ е на обща стойност под 150 000 лв, то няма как да е налице „значително несъответствие”. Съдилищата са достигнали до извод ,че не може да има „значително несъответствие” по смисъла на закона и разясненията в ТР №4/2021г ОСГК при положение,че придобитото и налично при тримата ответници имущество в края на проверявания период е 47000,56лева (2 900 лв. + 2 848 лв. + 3 890 лв. + 18 206 лв. + 46, 78 лв. + 19 043, 79 лв. + 20, 39 лв. + 45, 60 лв.),което е под прага от 150 000лева съгласно§1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и поради което не подлежат на изследване елементите определящи „нетния доход”,тъй като в случая несъответствието няма да е значително. Касаторът поддържа,че този извод е очевидно неправилен, тъй като разширява дадените в ТР №4/2021г ОСГК като задължителна за съдилищата практика на ВКС разяснения по начин, който им противоречи,правната норма е приложена от ВАпС в противоположен смисъл и в нарушение на формалната логика. Комисията твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В изложение се поддържа основание по чл.280,ал.2 предл.трето ГПК. Без да е формулирал изрично правен въпрос, касаторът обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС по отношение на приетото от Варненски апелативен съд ,че следва да е налице разлика в имуществото в началото и в края на проверявания период,която да е над законово определения в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ размер на несъответствието.Като се позовава на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК сочи необходимост от обсъждане на следните въпроси: 1/ Къде в икономическия анализ при определяне на значително несъответствие следва да участват средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива; 2/ Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средствата,послужили за придобиваните активи,придобити и отчуждени през проверявания период имуществен актив. Твърди се ,че така поставените въпроси са индиректно засегнати,но са останали без ясно пояснение в ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС по материята регламентираща отнемането поради което изясняването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл. 280, ал.1 т.3 ГПК/ В депозираният отговор на ответника В. И. К., представляван от адв. Д. П. се оспорват поддържаните основания за допускане до касационно обжалване.Поставените въпроси не са обуславящи за изводите на съда, които изводи кореспондират с мотивите на ТР №4/2021г ОСГК. Претендират се разноски. Постъпил е отговор от В. Д. К. ,чрез адв. М. Х. и отговор от Й. Г. К.,чрез адв. А. Х..Тези ответници излагат идентични съображения за недопускане до касационно обжалване.Считат касационната жалба за недопустима.Касаторът не съобразява собствените си уточнени твърдения по исковата молба /в молба вх. №7965/17.2023г, изискана от съда/.Въззивното решение е правилно и не са налице регламентираните процесуални предпоставки за допускане до касационно обжалване. Даденото от състава на ВАпС тълкуване на разпоредбите на закона съвпада с даденото от ВКС тълкуване, тълкуването на касатора е в разрез със закона,то се обосновава с вътрешно противоречиви и лишени от правна логика твърдения за значително несъответствие формирано от стойността на неналично имущество,което същевременно подлежало на отнемане.Мотивите на тълкувателното решение са точно в обратния смисъл. Претендират се разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не се констатират предпоставките на чл. 280,ал.2 предл. трето ГПК. Съдилищата не са приели поддържаната от КОНПИ като въззивен жалбоподател обосновка,защото при твърденията на ищцовата комисия и установените по делото обстоятелства за размера на конкретното имуществено увеличение, извод за „значително несъответствие” по смисъла на§1, т.3 ДР на ЗОНПИ не е възможен. В случая няма неоснователно обогатяване над посочения от закона праг, като при формиране на този решаващ извод въззивният съд се е позовал на ТР №4/2021г ОСГК.Стойността на наличното имущество в края на периода съгласно чл.148 ЗОНПИ безспорно е 47000,56лева и при тази стойност,под прага в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ от 150 000 лв няма как да се приеме,че то превишава с толкова реализираният нетен доход. При този извод на съда е съобразено значението на дохода като имуществено благо, докато Комисията изначално е основавала иска на анализ,който противно на дадените в ТР №4/2021г на ОСГК на ВКС разяснения по тълкуване на закона е включвал остойностено неналично имущество (по отхвърлените с решението на Варненски ОС искове на основание чл.151 ЗОНПИ и чл.153 ЗОНПИ ).В т. 1 от тълкувателното решение е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,както и сумите от придобитото впоследствие отчуждено друго имущество,за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В съобразената от въззивния апелативен съд съдебна практика на ВКС се подчертава, че водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено,в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ/размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер/чл.107 ЗПКОНПИ/, както е застъпвано последователно в практиката на ВКС (в т.см.са Решение № 50116/2024 по гр. дело № 3698 /2021г на Четвърто г.о; Решение №50007/2024г по гр.д № 4429/2019г на Четвърто г.о Решение №732/12.12.2024г по 2652/2023г на Трето г.о; Решение № 50004/2024 по гр д. № 3649 /2020 г. на Четвърто г.о; Решение №140/2023г по гр. дело № 3565 /2022 г. на Трето г.о; Решение № 203/2023 гр.д. № 4452/ 2022г Четвърто г.о; Решение 50130/2024 гр. дело № 5134 /2021г. на Четвърто г.о на ВКС и др.) Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Действително не следва да се генерализира извод,че след като в края на проверявания период наличното имущество в патримониума на проверяваното лице по стойност е под размера, посочен в параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, този показател е достатъчен да се приеме ,че "значително несъответствие"не би могло да има изобщо.При отчуждено имущество по противопоставим на държавата начин например,неговата равностойност влиза в размера на несъответствието по параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ/ Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС /,но настоящият случай не е такъв. В настоящия случай, при предявяване на иска за отнемане на незаконно придобито имушество в полза на държавата КПКОНПИ е заложила стойностно превишение на разходите спрямо доходите на проверяваното лице,сборувани за проверявания период в отрицателна величина, за да се обоснове превишение над законовия праг. Невъзприемането на така поддържания от жалбоподателя подход е в съответствие с разясненията в ТР №4/2021г на ОСГК и трайно установената практика на ВКС, включително формирана в решения по чл.290 ГПК след приемане на цитираното тълкувателно решение (Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50116 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г.о.; Решение №732/12.12.2024г по 2652/2023г Трето г.о) При поставянето на въпросите къде в икономическия анализ следва да се включи стойността на неналичното имущество и парични средства и ще бъде ли той обективен ,ако същите се изключат ,не е отговорено на общият критерии в чл.280, ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос, решаващо произнесен и обусловил изводите на съда по обжалваното решение. Първият въпрос е абстрактно зададен и няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд, формирани по предпоставките за незаконно отнемане ,вторият формулиран въпрос няма самостоятелно правно значение, по съдържание представлява довод в подкрепа на поддържания от касатора отговор на първия въпрос и теза на касатора. За пълнота следва да се добави,че не е задача на Върховния касационен съд да дава методически разяснения по експертни въпроси на икономическия анализ, а да следи за точното и еднакво прилагане на закона. Тогава когато е налице „значителното несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и законовата презумптивна предпоставка за да се приеме, че дадено имущество е незаконно придобито и да се пристъпи към неговото отнемане ,тогава преценката за доходите, разходите, влагането на средства от законен, или неустановен източник на проверяваните лица в конкретното придобиване или разходване на имущество,като предмет на икономически анализ,се извършва съгласно последователно проведения в закона принцип за обективност на проверката. Задължение да го съобрази има първо ищцовата комисия в своите решения, за да предяви мотивирано иска за отнемане на имущество в полза на държавата.В фазата на проверката КПКОНПИ действа като административен орган,с определени от закона правомощия (ТР №1 от 04.06.2020г по тълк.д №1/2018г ОСГК) при задължение на този орган да упражнява своите правомощия на основанията, предвидени в закона (принцип на законност ,чл.4, ал.2 АПК) както и да ги упражнява по разумен начин (чл.6.АПК). Постъпила е и частна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД-Варна против определение № 288 от 08.04.2024г на Варненски апелативен съд по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на Комисията за намаляване размера на присъдените с въззивното решение адвокатски възнаграждения, като сторени от ответниците разноски за адвокатска защита във въззивното производство.В това производство ответниците са направили разноски на адвокати,като ответницата Й. К. е заплатила 4500лева ,В. К. –сумата 3000лева, В. К. – сумата 500лева. С въззивната жалба решението на Варненски ОС е било обжалвано изцяло, като едва в съдебно заседание е заявено, че въззивната жалба се поддържа само по отношение на наличното имущество,към който момент ответниците вече са сторили оспорваните разноски. Изтъкнато е ,че предвид цената на исковете платените хонорари не са завишени,същите са били под определените минимални размера по НМРАВ от 09.07.2004г, а при обявена понастоящем несъвместимост на наредбата с общностното право (решение по дело С-438/22 на СЕС),за съда има значение дали без да се съобразява наредбата ,с оглед защитата на достъп до справедлив и независим съд, сторените разноски за защита от адвокат ще отговарят на изискването за предвидимост на техния размер,прозрачност и равно третиране. Касаторът счита тези съображения на съда за неправилни, тъй като счита ,че ВАпС се е позовал на нищожна наредба на Висшия адвокатски съвет. Постъпили са отговори и от тримата ответници, в които оплакванията на жалбоподателя се оспорват Образуваното по постъпилата частна жалба производство /ч гр. д № 2731/2024г на Трето г.о/ е съединено с настоящето. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна Съображенията, с които въззивният съд е отговорил на искането по чл. 78, ал.5 ГПК не свидетелства за пороците, изтъквани от жалбоподателя. Приложени са критериите, които съдът съобразява при подобно искане. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като съдът е упражнил правомощието си след преценка, че платеното възнаграждение за защита от адвокат на всеки от ответниците не е прекомерно ,предвид цената на иска и защитавания интерес - един от критериите за преценката на съда. В случая цената на иска не е разглеждана изолирано ,нито по обвързващ съда начин е приложена цитираната Наредба №1/09.01.2004г. Съобразени са указани в практиката на ВКС критерии за преценка,която е комплексна. Съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение,обективно и справедливо- чл.36 ЗА (в т. см. Определение по ч гр.д №589/2024г; Определение по гр.д №1606/2024г, Определение по гр.д № 3549/2023г на Трето г.о на ВКС и др.) Въззивното определение е правилно и законосъобразно ,поради което следва да бъде потвърдено. На касаторите следва да се присъдят сторените в настоящето производство разноски за адвокатска защита, като на ответницата В. Д. К. се присъдят 500лева ,платени за защита от адвокат, на ответницата Й. Г. К. се присъдят 500лева ,платени за защита от адвокат.Ответникът В. К. не е установил разноски при касационното обжалване Воден от горното,съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение