Определение № 1162 от 21.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 421/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ОП 19“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. М. Я., срещу въззивното решение № 1394/27.11.2025г., постановено по в.гр.д. № 2832/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която e потвърдено решение № 4473/24.07.2024 г. по гр.д. № 4440/2023 г. на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на М. З. Р., на основание чл. 93 от ЗЗД, сумата от 31 400 евро, представляваща задатък по предварителен договор от 15.07.2021 г., сключен за следния недвижим имот – апартамент № 2, с площ от 54.08 кв.м., на втори етаж в сграда, находяща се в имот с идентификатор 68134.301.404 в [населено място]. Касационият жалбоподател поддържа, че въззивният акт е недопустим, тъй като е постановен от некомпетентен съд. Сочи, че за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е счел, че арбитражната клауза в договора не може да бъде приложена, тъй като ищцата е потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Твърди, че с оглед поетите насрещни задължения по сключения предварителен договор за продажба на имот и неговия предмет, същият не може да бъде определен като потребителски. Изтъква, че целта на сключения договор е придобиването на недвижим имот, а имотът не е стока или услуга съгласно определенията по т. 13 и 14 на параграф 13 от ДР на ЗЗП. Предвид изложеното счита, че арбитражната клауза в договора е валидна и спорът следва да се разреши от арбитражния съд. По така изложените доводи касационният жалбоподател претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, обезсилването му като недопустимо и прекратяване на производството по делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал.2, предл.2 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. „Следва ли физическо лице – страна по предварителен договор за строителство и покупко - продажба на недвижим имот, да бъде квалифицирано като „потребител“ по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП единствено въз основа на обстоятелството, че придобива имот, който не е предназначен за търговска дейност, без съдът да извършва конкретна преценка на целта на договора, естеството на поетите насрещни задължения и икономическия характер на правоотношението?“, като се сочи разрешаването му в противоречие с решение по т.д. № 2364/2020г. на ВКС, 1 т.о., по т.д. № 2363/2020г. на ВКС, 1 т.о., по т.д. № 2/2021г., 2 т.о. на ВКС, т.д. № 3/2021г., 2 т.о. на ВКС и по т.д. № 2365/2020г., 2 т.о. на ВКС.; 2. „Допустимо ли е въз основа на неправилна квалификация на страната като „потребител“ да бъде изключено действието на валидно уговорена арбитражна клауза по предварителен договор и държавният съд да приеме своята компетентност в противоречие с чл.19 ГПК?“. Ответницата по касационната жалба - М. З. Р., я оспорва чрез процесуалния си представител – адв. Н. Т., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 17.02.2026г. Счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Претендира и разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното: С разпореждане от 11.02.2026 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 1/2026 г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос -„Попада ли в приложното поле на Закона за защита на потребителите предварителен договор за продажба на жилищен имот, съчетан с договор за изграждане на имота, сключен между търговец и физическо лице?“. С оглед предмета на настоящото производство и спорните между страните въпроси, тълкувателното дело се явява обуславящо за изхода на спора, което налага спирането му на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение