Определение № 100 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3211/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. П., чрез пълномощника му адвокат Е. Б., против решение № 260025 от 10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 1439 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение № 1406 от 5.04.2019 г. по гр. д. № 2046/2018 г. на Районен съд-Варна Р. Ж. П. е осъден да заплати на И. А. И. сумата 7000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, психически стрес вследствие причинени му телесни увреждания от нанесен побой на 29.07.2014 г., при ексцес, ведно с лихва за забава от 178.66 лв. за периода 15.07.2017 г. – 11.02.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 12.02.2018 г. (при допусната очевидна фактическа грешка в годината, посочена като 2012 г.) до окончателното изплащане и сумата 8827.06 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в направени разходи за лечение, медикаменти, пътни и хотелски услуги по повод предприето лечение, вследствие на причинени телесни увреждания от нанесен му от ответника побой на 29.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 12.02.2018 г. до окончателното изплащане. И. А. И. е подал чрез пълномощника си адвокат С. Н. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Съдът е посочил, че се претендира обезщетение за имуществени вреди – разходи за предприето лечение на причинени телесни увреждания при нанесен на ищеца побой от ответника на 29.07.2014 г. и за неимуществени вреди – болки и страдания и психически стрес, вследствие причинените телесни увреждания при побоя на 29.07.2014 г. при твърдения за ексцес. Приел е за установено, че на 29.07.2014 г. Р. Ж. П. при нанесен побой на И. А. И. ми е причинил телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо, на долната челюст, дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в областта на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става и контузия на пояса, както и счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата. С решение № 104/06.07.2017 г. по в. гр. д. № 253/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от деянието в размер на 20 000 лв. Съдебното дирене по това производство пред въззивната инстанция е приключило на 21.06.2017 г., като в него е установено, че се налага хоспитализация и оперативно лечение и по отношение счупването на 1-ви поясен прешлен лечението не е приключило. Съдът е обсъдил настъпилите след 21.06.2017 г. факти – прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ със заповед № 95 от 17.07.2017 г., здравословното му състояние, установено от представената медицинска документация, оперативното лечение през месец 12.2017 г. и свързаните с него разходи; инвалидизация с решение на ТЕЛК от 18.04.2018 г. и оценка на работоспособността 92 % без чужда помощ въз основа на диагнозите: асептична идеопатична остеонекроза на главата на дясна ТБС, транспедикуларна метална стабилизация на Тх11-12-Л2-3 след фрактура на Л1 вертебрален; оценка на работоспособността с решение на ТЕЛКС от 25.05.2020 г. 100 % без чужда помощ въз основа на диагнозите: асептична некроза на глава на дясна ТБС, счупване Л1 транспедикуларна стабилизация. ХБ 2 СТ. Умерена СТ. СМФ. ИМИ В БЛМСА. Дискова болест. Бължинг Л1-Л2, Л2-Л3, протрузии, псориазис вулгарис; заключенията на съдебно медицинската експертиза от 9.11.2018 г. и повторната комисийна съдебно медицинска експертиза от 7.02.2019 г. (че не се установяват данни за усложняване на състоянието във връзка с травмата от 2014 г. след проведеното оперативно лечение, а е налице умереното влошаване на здравето в клиничната изява на съществуващите преди 2016 г. соматични (телесни) заболявания: хипертонична болест, дислипидемия и радикулопатия, като новото заболяване от 12.09.2017 г. е дясностранна коксартроза и асептична некроза на дясна ТБС, но тези състояния имат различна от травматичната причина и не са свързани с уврежданията от месец юли 2014 г., а операцията от 2017 г. е поради счупване на среднопоясен прешлен от 2014 г. и е стабилизираща на гръбначните прешлени, за да не продължават да се променят дегенеративно, но е извършена късно); заключенията на първоначалната съдебно-психиатрична експертиза от 13.11.2018 г. и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза от 25.01.2019 г. (че предвид поставената при освидетелстването в края на 2016 г. (11.11.2016 г.) диагноза: Депресивен епизод - лек F32.0 МКБ 10 психичното състояние на ищеца се влошава в смисъл на задълбочаваща се дистимия и тревожност, соматизация на оплакванията, свръхценните мисли за неизлечимост и безперспективност, както и виновностните изживявания, свързани и произтичащи от инвалидизацията; през ноември 2018 г. и към настоящия момент депресивните симптоми са се задълбочили, депресивните мисли са се обогатили на фона на масивна соматизация и тревожност, като всичко това е в непосредствена връзка с претърпяната хронична болка, оперативна намеса и в крайна сметка инвалидизация. От лек, към настостоящия момент депресивният епизод е вече от по-тежката степен в класификацията – с умерено тежък със соматични симптоми, тревожно депресивен синдром с протрахиран ход, протрахирано протичане; заболяването коксартроза няма връзка с психологичните проблеми на ищеца като тежка психическа травма, като в представите на ищеца това, което се е случило, е повратна точка в живота му; установяват се засилени депресивни компоненти и в комбинация с това, че вече не може да бъде пълноценен, се влошава и състоянието му; сегашното по-тежко състояние се дължи на това, че оперативното лечение не е оправдало неговите очаквания и той е станал по-зависим от околните; това е в резултат, че не може да работи, че не може да бъде такъв, какъвто е бил досега; неговото психично състояние е влошено след нанесената травма; за ищеца всичко е започнало и върви от момента, в който е приключил активния си трудов и социален живот; всички показатели сочат засилване на стойностите на депресивната симптоматика; няма данни ищецът да е търсил специализирана помощ); събраните гласни доказателства чрез показанията на И. П. И., съпруга на ищеца, Й. Д., съседка, Т. П., майка на ответника и М. Г., живееща с ответника на съпружески начала. Съдът е приел, че ответникът дължи обезщетяване на претендираните имуществени вреди, свързани с оперативното лечение на причиненото на 29.07.2014 г. травматично увреждане – счупване на 1-ви поясен прешлен за следните суми: 8200,00 лева съобразно Фактура № [ЕГН] от 05.12.2017 г. (л. 58), издадена от УМБАЛ „Св. А.“ АД – София, за 043002 медицинско изделие; 90,00 лева за настаняване в хотел „Едона“ – [населено място], съобразно фискален бон от дата 04.12.2017 г. (л. 56); 1,50 лева за градски транспорт, съобразно билет на „Метрополитен“ ЕАД – София (л. 56); 535,56 лева - разходи за медикаменти и консумативи, съобразно фискални бонове (л. 29-30 и 49-56), или общо за 8827,06 лева. Приел е, че в уважения размер е основателен и искът за присъждане обезщетение за неимуществени вреди. Счел е, че в предходния процес е присъдено обезщетение за отключеното в резултат на побоя на 29.06.2014 г. психично разстройство с код F 32.0, депресивен епизод лек. Въз основа на заключенията на първоначалната съдебно психиатрична експертиза вх. № 74443/13.11.2018 г. и Комплексна съдебно ,психиатрична и психологична експертиза вх. № 6154/25.01.2019 г. по настоящото дело, е приел за установено, че психичното състояние на ищеца се е влошило. Установено е, че от ноември 2018 г. депресивните симптоми на ищеца са се задълбочили, депресивните мисли са се обогатили на фона на масивна соматизация и тревожност, като всичко това е в непосредствена връзка с претърпяната хронична болка, оперативна намеса и в крайна сметка инвалидизация. От лек депресивният епизод е вече от по-тежката степен в класификацията – с умерено тежък със соматични симптоми, тревожно депресивен синдром с протрахиран ход. Същото се подкрепя и от изложеното в показанията на св. И. и св. Д.. Влошеното психично състояние на ищеца се дължи на прекратеното му трудово правоотношение, установената трайна загуба на работоспособност, болките и страданията, които той е понесъл при извършената операция, целяща неговото подобряване. Налице са били и редица битови неудобства - затруднения за пълноценна дейност от всякакъв характер и за самообслужване, постоянна необходимост от чужда помощ, които са били изключително травмиращи за ищеца. Увредена е част от тялото, жизнено необходима за осъществяване на пълноценен живот. Невъзможността да се справя сам в ежедневието е провокирала психо-емоционална нестабилност. Преживял е множество стресови ситуации – не само при инцидента, но и вследствие на цялостния оздравителен процес, свързан с посещения в болница и извършената операция. Поради травмата, битът на ищеца е претърпял съществени промени в негативен план, значително засегнати са личното му самочувствие и възможността за цялостна житейска реализация. Съдът е счел за неоснователно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на тези вреди. Посочил е, че обезщетението за вредите, причинени на увредения, може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Относим за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Затова не може да бъде вменена във вина на ищеца липсата на финансови средства за извършване на медицинска интервенция. Невисимо от констатацията в заключението по допуснатата СПЕ по гр. д. № 1117/2016 по описа на ОС - Варна, за налагащо се оперативно лечение във връзка с увреждането на гръбначния прешлен, по делото не са налице конкретни предписания от лекар за извършването на посочената оперативна намеса, които ищецът своеволно не е изпълнил. От показанията на св. И. се установява, че не са били уведомени за последствия от неизвършване на операция в по-ранен етап. Напротив, от същите се установява, че след влошаването на здравословното състояние на ищеца през 2017 г., след проведен разговор с д-р Д. и съобразяване на бъдещите последствия, ищецът взема решение за извършване на интервенцията, която е реализирана в края на същата година. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е заявено бланкетно, без да са наведени доводи за липсата на положителни процесуални предпоставки или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск, за произнасяне на съда по непредявен иск или при наличие на пречка съдът да извършва съдопроизводствени действия, а и касационният съдебен състав не констатира основание за преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е обосновано с тезата, че по делото не е установено наличието на ексцес, тъй като съдебно медицинските експертизи са категорични в извода си, че не се наблюдава влошаване в здравословното състояние на ищеца, което да е в причинно-следствена връзка с причиненото от ответника телесно увреждане; съдебно психиатричните експертизи установяват влошаване на психичното състояние на ищеца въз основа на субективните му изживявания, но наличието на причинно-следствена връзка е обективен критерий и тази връзка е отречена от съдебно-медицинските експертизи; ищецът твърди, че операцията и другите разходи, които я съпътстват са заплатени от трето лице, но липсват доказателства, че парите са дадени в заем, която ищецът трябва да върне или е върнал; въпреки, че тези възражения са направени още пред районния съд и са поддържани във въззивното производство, съдът не ги е обсъдил. Посочената обосновка не може да бъде свързана с очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, която следва да е изводима от мотивите на съдебния акт, без касационният съд да извършва анализ на представените доказателства и извършените процесуални действия, както се процедира при преценка правилността на постановено въззивно решение. Твърденията, че съдебно медицинските експертизи опровергават извода, че е налице ексцес във физическото здравословно състояние на ищеца, както и извода, че влошаването на психичното му състояние е в причинна връзка с травматичните увреждания от 29.07.2014 г., не могат да бъдат свързани с мотивите на съда, който е присъдил обезщетение само за направени разходи във връзка с оперативното лечение на счупения при побоя 1-ви поясен прешлен на ищеца (което увреждане е установено с влязла в сила присъда) и за претърпените болки и страдания вследствие на оперативната интервенция и настъпилото влошаване на психичното му състояние, относно което липсва произнасяне в съдебно медицинските експертизи, а и преценка налице ли е причинно-следствена връзка между психичното състояние на ищеца и получени физически травматични увреждания, е извън компетентността на изготвилите ги вещи лица. Не може да бъде свързано с мотивите на съда и твърдението за липса на доказателства за претърпени имуществени вреди, доколкото съдът е посочил конкретните документи, въз основа на които е приел, че ищецът е извършил разходи в определен размер. Неотносимостта на посочените твърдения към мотивите на въззивния съд обуславя и липса на основание да се прецени дали атакуваното решение не е очевидно неправилно, поради неприлагане на процесуално правните норми, задължаващи съдът да обсъди всички релевантни доводи на страните. С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване касаторът следва да възстанови на И. А. И. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. Н.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение