Определение № 714 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 134/2011 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 22.06.2010 год. по гр. д. № 2636/2009 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 24.07.2008 год. по гр. д. № 3192/2006 год. на Софийския районен съд в частта, в която е уважен предявения от Н. С. М. срещу М. Д. Й. и С. Н. Й. иск по чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от описания в решението апартамент в [населено място]. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците М. и С. Й., чрез пълномощник им адвокат П. П., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ищцата Н. М. и ответникът Ю. С. в представени писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, евентуално оспорват жалбата като неоснователна. Ответникът Д. М. не е взел становище. В представеното от касаторите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите поддържат наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Позовават се на противоречиво произнасяне по въпроса относно предявения от тях обратен иск по чл. 175, ал. 2 ГПК /отм./, по който в представеното от тях решение № 133 по гр. д. № 3505/60 год. на ВС е прието, че „този иск следва да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск, когато между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на прекия иск има причинна връзка”. Считат, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал за разглеждане предявения от тях обратен иск против първоначалните ответници, както и не им е указал за възможността да обжалват това негово определение. Предмет на настоящето производство е произнасянето относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване, в случая на поддържаното от касаторите такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За да е налице същото, следва формулираният от касаторите правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такъв въпрос не представлява поставеният от касаторите в изложението им процесуалноправен въпрос за предявяване и допускане разглеждането на обратния иск, на основание чл. 175, ал. 2 ГПК /отм./, каквото процесуално действие са предприели в хода на производството пред първоинстанционния съд. С протоколно определение от 21.01.2008 год. СРС е оставил без уважение искането им. Горният правен въпрос не е включен в предмета на спора по ревандикационната претенция на ищцата против касаторите относно собствената й 1/2 ид. ч. от спорния апартамент. За да уважи същата, въззивният съд приел, че ищцата е собственик на половината от имота, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода й с ответника Д. М., продажбата от последния с нот. акт № */2005 год. е нищожна досежно притежаваната от нея идеална част, с оглед липсата на съгласие за това, поради неистинността на представеното пълномощно при сключване на сделката. Поради това и продажбата не е породила правни последици относно собствената на ищцата идеална част за прехвърляне в полза на първия купувач, както и последващата разпоредителна сделка в полза на касаторите, като последващи купувачи, също не е породила вещнопрехвърлително действие. Тъй като същите са във владение на целия апартамент, без правно основание за частта на ищцата, срещу тях е уважен ревандикационния иск за нея. Поставеният процесуалноправен въпрос за допускане за общо разглеждане в производството на обратния иск на касаторите против другите ответници Д. М. и Ю. С., техният праводател, не е обусловил изводите на въззивния съд за уважаване на ревандикационния иск против тях. Поради това и не е налице правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касацията, за да се обсъжда наличието на противоречиво произнасяне по въпроса в представеното решение от практиката на ВС. С оглед на това поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и касационното обжалване на решението не следва да се допуска. С оглед изхода на настоящето производство и направеното от ищцата искане, касаторите следва да понесат направените от нея разноски в настоящето производство в размер на 1 953 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат Ст. Б.. Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение