Определение № 1157 от 21.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4159/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.05.2015г.по гр.д.№197/2015г. на ОС В.Търново е отхвърлен иск с правно основани чл.38, ал.4 ЗГР. Жалбоподателите Б. И. К. и Н. И. К., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на четръвто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.38, ал.4 ЗГР от Б. И. К. и Н. И. К. за признаване за установено по отношение на [община], че в Акт за смърт на Н .К. П. № 0425 от 02.07.2004г. са вписани неверни данни, като в графата „Бележки” за час на смъртта е посочен 9 часа 40 минути, вместо 4,40 минути, на дата 01.07.2004г. Установено е по делото, че първоначално в акта за смърт като час на смъртта е записан 04 часа и 40 минути, но е направено отбелязване, че следва да се чете 9 часа и 40 минути, тъй като неправилно е разчетен посоченият в съобщение за смърт №139/01.07.2004г. от МОБАЛ [фирма] час. Съдът е изложил съображения за това, че за да се приеме за основателен иска следва ищците - жалбоподатели да докажат, че данните относно часът на смъртта на техния наследодател, отразени в акта за неговата смърт, са неверни, а такива д оказателства не са представени по делото. Прието е, че п редставеният по делото акт за смърт съдържа всички реквизити и отбелязването на часа на смъртта на починалото лице е извършено в съответствие със закона, а в тежест на ищците е било да установят абсолютно всички факти, обуславящи промана в акта, за да може съдът да извърши преценката си относно това дали действително данните, отразени в акта за смърт са неверни. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител. Поддържат, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за възможността да бъде установено по съдебен ред, че вписаните данни в акт за гражданско състояние са неверни, а именно невярно посочен час на смъртта в акт за смърт. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от жалбоподателите въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и даденото разрешение в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск. Съдът не е отрекъл правото на ищците да иска промяна на записания час на смъртта в акта за смърт на техния праводател, а е приел, че те не са доказали факта, че смъртта е настъпила в друг част. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване Предвид изложените съображения, съдът