Определение № 1270 от 25.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 686/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото Ц. И. Р., чрез процесуален представител, срещу Определение № 12770 от 15.08.2024г. по в. ч. гр. д. № 7843/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение като неоснователна частната й жалба срещу Определение № 18647 от 30.04.2024г., постановено по гр. д. № 7670/24 г. на СРС. С първоинстанционния акт подадената от Ц. Р. срещу Гаранционен фонд искова молба е върната поради недопустимост на иска на основание чл.130 ГПК и е прекратено производството по делото.

Оплакванията на частната касаторка са за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати още от първоинстанционния съд поради ненадлежно провеждане на процедурата по чл.129 ГПК, неотстранени от въззивния съд.

В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК частната касаторка поставя следните въпроси, за които счита, че са от значение за изхода на спора, а именно:

1. „Процесуалноправният въпрос за допустимостта на иска при ненадлежно провеждане на процедурата по чл.129 ГПК“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд при непълнота и ненадлежно провеждане на процедурата по чл.129 ГПК в първата инстанция да даде указания да се посочат относими към процесуалната легитимация на страните по делото доказателства, които поради липса на указания не са събрани от първата инстанция?“

Допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е обоснован с противоречие на обжалваното определение с практика на касационната инстанция, обективирана в: т.2 на ТР по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр.д. № 3455/2015г. на ІVг.о. и по гр.д. № 3042/2018г. на ГО.

Налице е позоваване и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, като не са изложени конкретни аргументи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Ц. И. Р. срещу Гаранционен фонд, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал1,т.1 КЗ за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.01.2019г., от неидентифицирано МПС, напуснало местопроизшествието. Поради непроведено рекламационно производство по чл.558, ал.5 КЗ, посочено като абсолютна положителна предпоставка за упражняване на правото на иск, първоинстанционният съд е намерил исковата молба за недопустима, постановил е връщане на същата и прекратяване на производството по делото.

За да потвърди обжалваното от ищцата определение въззивният съд е споделил изцяло решаващия извод на първоинстанционния съд за недопустимост на иска поради непроведена извънсъдебна процедура по заявяване на претенцията пред ГФ преди завеждане на делото – чл.558, ал.5 КЗ във вр. с чл.380 КЗ. В тази връзка съставът на СГС се е позовал и на изричното заявление на ищцата в молба от 18.03.2024г., че не е завеждала претенция пред ГФ за заплащане на обезщетение, като единствената такава се съдържа в депозираната пред съда искова молба. Посочено е, че в частната жалба за пръв път пред въззивната инстанция се твърди, че претенцията на ищцата е била предявена по реда на чл.496 от КЗ пред ЗАД“Алианц България“, за което към частната жалба е представено уведомление за неимуществени вреди от 08.01.2024г. Изложено е, че в производството по чл.274 и сл. ГПК въззивният съд не може да откаже да разгледа и съобрази представени до постановяването на съдебния акт доказателства относно нововъзникнали факти, които са от значение за разрешаване на въпроса по частната жалба, в частност за допустимостта на исковото производство. По съображения, че исковата молба е подадена на 30.01.2024г., т.е. преди да изтече тримесечният срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне, въззивният съд е приел, че това писмено доказателство не променя извода за недопустимост на предявения осъдителен иск.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставените от касаторите въпроси не са съобразени с изискванията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които материалноправният или процесуалноправният въпрос

трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Насочени към правомощията на въззивния съд да следи служебно за редовността на предявения иск, въпросите не съответстват на изразената в атакуваното определение правна воля на въззивния съд, който е споделил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на иска поради липса на абсолютна положителна предпоставка за неговото предявяване в хипотезата чл.130 ГПК, на което основание е върната исковата молба, а не по реда на чл.129 ГПК. Въпросите са обосновани с пропуск на съдилищата да укажат на ищцата да представи доказателства за произнасянето на ответника по реда на чл.496 КЗ, което не съответства на данните по делото. С постановеното от районния съд на основание чл.129, ал.2 ГПК разпореждане № 287892 от 20.02.2024г. на ищцата изрично е указано да изложи фактически твърдения освен за това дали е предявила извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение пред ГФ и на коя дата, също така и дали е получила отговор на претенцията, налице ли е отказ от страна на фонда да плати обезщетение или ищцата, като увредено лице, не е съгласна с размера на определеното обезщетение. Решаващ в тази връзка е изводът на съда, че исковата молба е подадена преди да изтече тримесечният срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне на ГФ, поради което зададени по този начин въпросите не отговарят на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК е заявено бланкетно. Освен това, от съдържанието на определението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение