Определение № 742 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4390/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Б. Д. С. с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК от 04.12.2024 г. в частта за разноските. Релевирани са доводи, че искане за присъждане на разноски по производството е направено своевременно с отговора на касационната жалба, към която са приложени и доказателства за извършването им, но по него липсва произнасяне. Ответникът по молбата А. И. С.-Б., в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е подала отговор, навеждайки възражения за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК, а при евентуалност за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните и доводите на страните, намира следното: Производството е по чл. 248 ГПК. Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С постановеното по делото определение от 04.12.2024 г. по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 86 от 17.05.2023 г. по гр. дело № 147/2023 г. по описа на Видински ОС по подадената от А. С.-Б. касационна жалба. В отговора на касационната жалба, ответникът по последната - Б. С., представляван от процесуалния си представител – адв. Л. П.-С., своевременно е поискал присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл. 288 ГПК. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 18.08.2023 г., съгласно който молителят Б. С. е уговорил и заплатил на процесуалния си представител по банкова сметка на адвоката сумата от 1200 лева за изготвяне на отговор на касационната жалба, видно и от нареждане за кредитен превод. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ответника по касационна жалба. По делото са представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за заплащане на уговореното по договора възнаграждение - т. 1 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е налице основание за редуциране по направеното от ответника по молбата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Неговият размер е и съответен на принципа за разумност и пропорционалност за определянето му. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатско възнаграждение, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото, съотнесена към цената на предоставената по него адвокатска защита. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС (така определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. търг. дело № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. търг. дело № 961/2023 г. на ВКС, I т. о, и други), в които е прието, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Минималният размер на възнаграждението за защита и съдействие за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство е не по-малко от 1200 лева. Съобразявайки характера на производството, вида на търсената искова защита (делбено производство) и броя на предявените искове по производството (обуславящи иска за делба), обема и значимостта на поставените въпроси и доводите за осъществяване на защитата по тях, настоящият съдебен състав на съда намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1200 лева представлява разумни и пропорционални разноски по производството за спечелилата спора страна. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.